Викащият дервиш – странна фраза, обгръщаща странно, необичайно явление. Викането е непривична форма на общуване; дервишите са свързани с турския период – време, за което не знаем много. Но дервишът не само вика и се върти, което е изключително зрелищно и вълнуващо духовно упражнение. „Дервиш” е съставна дума: дар означава „врата”, виш означава „праг”. Значи дервиш е човек, който е стигнал до божествената порта и е готов да бъде смирен като прага, през който всеки прекрачва. Дервишите са практикуващи мистичния клон на исляма, суфизма.

През XIX век в Истанбул е имало около 700 джамии, 172 православни, арменски и католически църкви, 40 синагоги и около 260 манастира, които са били стопанисвани от дервишките ордени. Според мнението на един от учителите на ордена Кадири имало 12 оригинални дервишки ордена и те проследяват произхода си до Бог през халифите, Пророка и архангел Гавраил. По време на турското владичество през XVII век на унгарска земя са действали по седем дервишки манастира в Егер и Буда, шест в Печ и пет във Фехервар!

Единствената задача на някои членове на дервишкия орден Бекташ, основан през 1357 г., била да се молят за успеха и победата на империята. Основните им принципи са подредени в пет групи и обхващат целия спектър на човешкия живот и духовни стремежи. Въпреки че тези съвети са предназначени за монашеско, манастирско възпитание, все пак си струва да ги приемем присърце и да вземем от тях това, което е от особена важност за самите нас лично.

Първата група са Заповедите, които посочват задължителните авторитетни източници и едновременно с това личните практики. Заповедите са следните: великодушие (помага за безкористност, споделяне, отричане от привързаностите), знание (познание, мъдрост, прозрение), истина (в противовес на заблудата и лъжата), свещен закон (откровение), смирение (като ключ към портите на рая), размишление и задълбочаване (лични упражнения, съзерцание и медитация).

Втората група са Стълбовете, които определят личните духовни практики. Тези стълбове са: тишина (вътрешно спокойствие пред лицето на шумния външен свят), скромност (прост начин на живот и самодисциплина), удовлетвореност (противоположност на амбицията и недоволството), чувство на благодарност (при добро и зло, при приятни и трудни обстоятелства), уповаване на Бога (тъй като всяка друга зависимост е несигурна и води до злоупотреба) и оттегляне (вътрешен живот вместо обръщане навън).

Третата група са Изграждащите, посочващи допълнителни упражнения освен предишните, които въздигат и укрепват практикуващия. Елементите на Изграждането са покаяние (което е извисяващо, в противовес на разрушителното чувство за вина), смирение (включено и при Заповедите), доверие (изключително градивно чувство), укрепване на духовността (дори чрез лични изпитания), удовлетвореност (включено и при Стълбовете) и отдръпване (откъсване от ежедневните занимания).

Четвъртата категория са Мъдростите, които са едновременно интелектуални и религиозни упражнения. Мъдростите са: знание (което е включено и при Заповедите, но тук е в облика на мъдрост), великодушие (задължително предписание в Заповедите, тук практика за следване), познание за Бога (разпознаване на по-висшата духовна реалност), доверие (като начин на опознаване, също елемент и на Изграждането), съзерцание (духовна работа, водеща до вътрешни осъзнавания) и вяра в Бога (която е отговорът на всичко).

Накрая на пето място са Доказателствата, които превръщат досегашните принципи в практика. Доказателствата са: доброжелателност (съответстваща на първата Заповед, великодушието), възхвала на Бога (най-цялостната духовна практика), изоставяне на греха (лична самодисциплина за постигане на съвършенство), отхвърляне на страстите (съответстваща на предишното, но по-мека, по-фина и по-висша степен), богобоязън (не страх, а почит и осъзнатост) и радушност (защото не можеш да влезеш в рая с тъжно лице).