Гордостта предшества падението. Декадентството е тежък случай на деградация, по-сериозен от просто упадък или оглупяване. Предумишлените серийни убийства и грабежи, извършени с особена жестокост, са по-сериозни престъпления от безразсъдното излагане на опасност. В декадентството не само мирисът на гнило се разнася на кадифени вълни, но и горчивата поквара, вредяща на другите.
При цивилизациите могат да бъдат разграничени три стадия: динамичен етап на разгръщане, дълготраен етап на зрялост и след това относително бърз упадък; но е прието твърдението, че вторият етап липсва при западната цивилизация. Човешкият живот от своя страна преминава през шест етапа: раждане, растеж, размножаване, опазване, упадък и кончина. Внимавай да не стане така, че четирите средни стадия да липсват в живота ти.
Имало един римски император Хелиогабал, известен с нескончаемите си извращения, но от всичките му декадентски игри най-страшната перверзия може би била онази, при която понякога по време на пиршество обсипвал гостите си с толкова много цветни листенца отвисоко, че те буквално се удавяли в цветята.
Някои смятат, че историята на човечеството е история на прогреса и успеха, други пък твърдят обратното: че светът е обречен не на развитие, а на упадък и че човек се ражда в него само, за да умре. Случайността като обяснение на света е изключително обезсърчаваща.
Религията – както свидетелства културната антропология – е всеобща и фундаментална характеристика на всички човешки общества както от историческа, така и от географска гледна точка; следователно нейният упадък в западните общества е странен, нетипичен и неестествен феномен. Ала това ни се струва необичайно само докато не проумеем, че всъщност на Запад религиозността не липсва, ами се е променила: религията, т.е. ценностната система на Запада, днес е материализмът – светоглед, който винаги е бил свързван с упадъка на цивилизациите от перспективата на историческите изследвания. (Дейвид Хайнеман: Суфи терапия за сърцето)
Но ако от самото начало всичко върви по пътя на тлението, т.е. всичко цъфти с цветята на смъртта, тогава значи всичко по природа е декадентско, склонно към ефимерност. Ако днес беше последният ти ден, какво би сторил? Би ли правил до последно добрите си дела, или напротив, би вдигнал сетната си чаша вино в живота? Би ли поднесъл благоухания пред олтара на боговете, или би се хвърлил в последните достъпни за деня наслади? Би ли раздал съкровищата си, или би ридал над неизбежната им загуба? Въздигащо или западащо бъдеще би прозрял пред себе си, ако изобщо би могъл да видиш някакво бъдеще? Дори и да не вярваш в целостта и във възможността за въздигане, въпреки това би следвало да живееш така, като че вярваш.
В най-добрия случай декадентството е изящен danse macabre. Елегантността на разпадането, белязано с печата на неизбежното предопределение, от което никой не може да избяга. А дали самото декадентство не е бягство? Бягство от живота? Макар животът да е драматичен, той не е непременно трагичен. Страданието, независимо дали е физическо, или душевно, несъмнено е трагично, но понякога и комични елементи изпъстрят великата игра на живота. Недей да бягаш, поне не към задънената улица на декадентството.
В най-лошия случай декадентството е пошло и безотговорно, карайки хората напълно да се отвърнат от себе си. Избавлението е възможно, ако зачиташ два принципа: живей така, като че това е сетният ти ден, и постъпвай така, сякаш се подготвяш за вечния живот.