Идеалите за духовно развитие, които привличат толкова хора, поставят строги изисквания към кандидатите и практикуващите. Доколко квалифициран е днешният човек според стандартите на древните традиции? Ще разгледаме два източника – традицията на йога и философията Веданта – и двете хилядолетни духовни школи.

Според йога традицията (Йога сутри II.29 – 45)

Осемте елемента на йога са: въздържаност, практикуване, седяща поза, контрол на дишането, отдръпване, концентрация, медитация и духовно вглъбяване. Сред елементите на въздържаността са: ненасилие, честност, зачитане на чуждата собственост, самоограничаване и неприемане на дарове. Това са всеобщи правила, независими от влиянието на място, време и обстоятелства, затова са известни като „великите обети”.

Добродетелите, които трябва да се практикуват, са целомъдрие, удовлетворение, покаяние, изучаване и преданост към Бога. За да се предпазим от лоши мисли, умът трябва да бъде приучен на благочестиви мисли.

Алчността, гневът и неведението подтикват, причиняват и допускат злодеяния като насилие и други. Те могат да бъдат слаби, средни или силни като въздействие и са обременени от плодовете на страданието и невежеството. Затова се препоръчва да се култивират мисли, които са противоположни на тях. Решителното придържане към ненасилие върви редом с отхвърлянето на враждебността; стабилната правдивост – с контрола над действията и техните плодове; строгото въздържане от кражби – с отсъствието на великолепни неща; самоограничението – с безстрашие; а правилното разбиране на причината и целта на раждането произтича от упорития отказ (от дарове). Чистотата води до безразличие към плътските желания, от това следва избягване на лоши компании, което донася още по-чистия блясък на същината, възвишеността на мислите, съсредоточеното внимание и способността за самопознание. Постигането на най-висшето щастие произтича от удовлетворението; от отречението идва премахването на нечистотиите, което води до съвършенство на тялото и сетивата; изучаването води до срещата с почитания Бог; а чрез всеотдайна медитация над Всемогъщия се дарява пълният успех в духовното вглъбяване.

Според философията Веданта

Човек, узрял за съвършено избавление, трябва да притежава следните качества: 1) да е добре запознат със свещените писания и с духовните науки; 2) да е чист в делата си, при това до такава степен, че в настоящия или в предишните си животи да е практикувал само задължителните предписания, да е извършвал понякога и някои от незадължителните, но препоръчителни действия, да е избягвал изпълнението на егоистичните си желания и да не е извършвал забранени дела, благодарение на което умът му се е пречистил от всички добри и лоши последици; 3) да притежава четирите добродетели – способност за разграничаване, независимост, усърдно култивиране на знание и неутолимо желание за спасение – благодарение на които може да посвети вниманието си на божествените учения. Тоест чрез разграничаването да е способен да прави разлика между преходното и непреходното; чрез независимостта си да е свободен от желание за земни или неземни удоволствия; да се стреми неуморно към свещеното знание и наред с усвояването на свещената наука да дисциплинира и сетивата си: вниманието му никога да не се разсейва, да приема спокойно изпитанията, да използва разума си само за придобиване на правилното познание и дълбоко да вярва в своя учител и в писанията; всички тези добродетели са увенчани с неугасващ стремеж към съвършенството на спасението; 4) накрая, трябва да притежава и практически добродетели, а именно: да изучава писанията, да утвърждава убежденията си в диспути и да достигне чрез йога медитация до уравновесения възглед, когато вижда не различията, а единната и вечна духовна същност във всичко и всички.

В практическия живот има още хиляди изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, но в крайна сметка правилата са само две: винаги да помним крайната си цел и никога да не я забравяме.