Интуиция е латински термин, означаващ прозрение, виждане. Тук е мястото да споменем санскритската дума даршана, която се отнася до класическите философски школи и чието основно значение също е виждане, възглед, мироглед.
Интуицията е директно възприемане и вътрешно разпознаване на реалността и в този смисъл тя е мистично преживяване. Сред даршаните има и материалистични, логически, аналитични и епистемологични школи и въз основа на това би било трудно да се правят паралели между двете понятия, но даршаните включват и мистичната школа на йога, така че сравнението все пак е основателно.
Според някои интуицията е бърза, пряка и убедителна мисловна операция, други я виждат като съкращаване на дискурсивното мислене или, в контраст на дискурсивно-аналитичните когнитивни начини на функциониране, направо я смятат за мистичен начин на узнаване, който е загадъчен, задълбочен и разкриващ същината на нещата.
Според Рудолф Щайнер интуицията е съзнателно преживяване на чисто духовно съдържание по чисто духовен начин. Това означава, че интуицията не е никоя от традиционните функции на съзнанието, тоест не е възприятие, нито чувство, нито дори мисъл. Юнг казва, че интуицията е ментален процес, който надхвърля пределите на съзнанието и който от време на време смътно осъзнаваме.
Ето защо е трудно интуицията да се активира, всъщност в повечето случаи се случва тъкмо обратното – интуицията контролира този, който попадне под магическото ѝ въздействие. Всички хора имат интуитивни умения, но не всеки има достъп до тях. И тук на помощ идва практиката, по-фините умения могат да бъдат развити.
Интуицията се занимава с неосезаемото и по-скоро означава усещане, вътрешно разпознаване; тя дори може да разкрие пред човека пълния образ на мирозданието, обаче – според Ортега и Гасет – интуицията не е най-добрият анализатор. В оптималния случай интуицията предава точно и непосредствено знание, защото чистата интуиция винаги е безпогрешна. Само че трябва да стигнем до тази чиста интуиция, защото първите ни интуитивни опити могат да бъдат подвеждащи. Трябва да проумеем как работят собствените ни интуитивни умения.
Пък и виждаме, че мнозинството от хората не се ръководят от интуицията, а от нещо съвсем просто, нисше и примитивно – от инстинктите си. Уязвимостта на инстинктите се използва от комуникационната и маркетинговата индустрия, където чрез разпалване на най-елементарните човешки инстинкти вече се предлага не питателна храна, а потребителски стоки с нулево съдържание на калории, не реални продукти, а само усещане за живот, не музика или изображения, а дигитални сигнали. Всеки, който не се предпазва, определено ще стане доброволна жертва на тази манипулация.
В противовес на влиянието на инстинктите проницателният интелект като мотиватор на действията изглежда като ефективна защита и система за сигурност. Поради своята аналитична природа обаче интелектуалният светоглед често пречи на съставянето на цялостната картина – заради вторачването си в дърветата не виждаме гората. Интелектуалното претрупване с информация не прави никого щастлив, нужна е цялостна визия за нещата. А в това отношение преекспонираният ум също може да се окаже пречка.
Интуицията е подходящият метод за приближаване към по-висшата реалност. Погрешно би било да превръщаме интелектуалните си преживявания в мистичен опит, в интуитивно разпознаване, но бихме били на също толкова погрешен път, ако се налага да даваме прекомерни обяснения за собствените си вътрешни преживявания.
Според оксфордския професор Джордж Дибъл „и инстинктът, и интуицията работят с несъзнателната част на аза, която, така да се каже, напълно неочаквано попада в светлината на ежедневното съзнание. (…) Импулсите на инстинкта и импулсите на интуицията се раждат изцяло в неизвестното”. Само че инстинктът минава отдолу на интелекта, докато интуицията отгоре; освен това и двете са изпълнени с известен емоционален заряд, за разлика от естественото хладнокръвие на интелекта.