– Виж течението на реката, от него много неща можеш да разбереш! – рече търпеливо учителят, насочвайки вниманието на ученика си към личните прозрения. Толкова много неща би могъл да каже и все пак би предпочел неговият ученик да разпознае взаимовръзките и самият той да изрече онова, което има нужда да се каже.

– Какво представлява верността? Как бих могъл вярно да те следвам?

– Много хора смятат, че е недостойно за мъжа да сведе глава, че практикуването на смирение подкопава мъжкия му авторитет. Ако гледам от материална гледна точка, мога да кажа дори, че това е вярно… Въпреки всичко смятам, че да отдава почит на автентичен авторитет, не накърнява достойнството на мъжа, а го подсилва. Да не говорим, че като служим на наставниците си, всъщност напътстваме идващите след нас. Добрият пример е заразен, а знаем и че за съжаление, лошият пример е още по-заразителен. Освен това смятам, че авторитетът е въпрос на достоверност. Почитта не е към позицията, а към автентичното ѝ представяне, нали така? Е, към позицията също. Но идеалният случай е престижната позиция да е заета от надежден човек. Тогава е по-лесно да сведеш глава. И все пак как си представяш автентичното следване? Според теб какво е нужно да се прави?

– Може би трябва да живея живот като твоя…

– Не е лошо това, което казваш. И аз мислех така в началото. Животът на нашите примери за подражание е много привлекателен и ние почти подсъзнателно възприемаме поведението им. Виждал съм ученици, които заимстват интонацията, движенията и дори вкуса на учителя си. Е, може би в началото не вреди да е налице старание за подражание в такава висша степен.

– Усещам резервираност в думите ти.

– Да, защото онова, което първоначално е полезно, по-нататък си струва да се рафинира. Днес бих казал, че не бива да се превръщаш в имитация, а в автентично копие. Защото, колкото и да посещаваш същите места, които е посещавал учителят ти, колкото и да носиш подобни на неговите дрехи, колкото и да възпроизвеждаш интонацията му, няма да станеш като него.

– Това би било просто подражание, нали? Но как да стана автентично копие?

– Мъдреците казват, че ученикът не трябва да имитира живота на своите примери за подражание, а да пренесе интензивността, която намира за толкова привлекателна, в собствения си живот.

– Това изглежда много по-трудно от подражаването на някои формалности.

– Безспорно. Все пак казват, че човек трябва да се научи да лети на собствените си криле. И знам, че има опасност от самонадеяност, от прекалена самостоятелност, но и безпринципното подражание също е опасно. Аз не одобрявам нито едно от двете – нито прекалената самонадеяност, нито безкритичната имитация.

– И все пак кое е по-голяма грешка?

– Ако разместиш паралелността между две линии дори само на йота една от друга, те никога няма да вървят успоредно в безкрайността. Почти незабележима разлика днес – неизмеримо разстояние утре. Стриктното подражание не помага в това, защото не е достатъчно да се запази формата; трябва да се съхрани духът. Ако духът бъде изгубен, всичко е изгубено, дори и точните копия на формалностите да са останали. Затова ти казвам гледай реката! Въпреки че все нова и нова вода приижда в руслото, реката винаги си остава все същата река. Всичко се променя и нищо не се променя. Една духовна традиция също се нуждае от прясна вода, за да тече, но водата винаги заобикаля камъните и пълни коритото. Тя никога не излиза от бреговете си, а дори и да го стори, се връща обратно в коритото си. Нужна е жива традиция. Верният ученик е като прясната вода, а духовната традиция е като руслото на реката. Не е необходимо да се добавя към него, забранено е да се отнема от него, но да се открие потокът на автентичните вечни истини – това е задачата.