Изграждаш и постепенно подреждаш своя мъничък свят. Това ли е животът тук, на Земята? Човек преминава през живота си, намира тук-таме удоволствия, прави и грешки. Мъчително бавно се изцерява от заблудите си, трудно му е да поправя грешките си. Колко пъти пропуска важните неща, оставяйки се да го завладее безсилието. Животът е изпълнен с недостатъци. И все пак е вярно, че прекаленото добро и прекаленото зло са далеч от начина на мислене и действие на хората; повечето живеят обикновен живот.
Докато животът ти в началото е изпълнен с все още неосъзнати радости или сетне, когато вече е белязан от напълно осъзната и просветлена радост, всичко е лесно. Както херувимът на невежеството, така и архангелът на знанието носят сигурност – единият фалшива, но приятна; другият истинска, но трудна. А между двете се разстила един по-дълъг период, когато вече си заживял с ясни намерения, осъзнато, но все още не си в просветлено състояние; когато първоначалната ти невинност вече я няма, ала все още не си постигнал извоюваната чистота. Когато предпочиташ да избягваш отговорността, вместо да я поемеш. Но е писано, че Бог не носи отговорност за добрите и лошите дела на никого. Човешкото съществуване е изпълнено с отговорности, затова е и трудно. Обаче има милост, значи има и надежда. Борбата за истинните неща е благородно стремление, за което си струва дори да загинеш. Мълчанието на глупците не е същото като мълчанието на мъдреците. Избери кое предпочиташ.
Животът за един е себедоказване: неистов устрем, мащабни начинания и световни постижения. Нека всичко да се вижда, нека цялото внимание да е насочено към него. Резултатите, вниманието и признанието го подхранват, дават смисъл на живота му. Сухожилията се прикрепят към външния хитинов скелет на бръмбара, който е празен отвътре. Гръбначните животни имат вътрешна скелетна система; в нравствен смисъл хората също би трябвало да са гръбначни с вътрешна ценностна система. Затова и друг действа, като притежава знание и познава тайните, в служба на мъдростта, скрит от света. Последното изглежда по-зрял и автентичен начин на живот.
Да яздиш един кон с един задник, не е кой знае какво изкуство. Истинската виртуозна игра е конната петорка в пустата, когато конникът държи пет жребеца в ръка, балансирайки върху два от тях, а останалите три води с юздите – същински дяволски ездач!
Ако си обикновен човек, не се мъчи да яздиш два коня с един задник. Но ако мислиш, че си над средното ниво, не се оплаквай, че ти е трудно. Отговорността е бреме, което трябва да се носи. Единственото, за което трябва да внимаваш, е оттеглянето ти да не се превърне в себично безумие; то не само трябва да те отделя от земните изкушения, но и да те привързва към небесните ценности.
Спях и сънувах, че животът е радост.
Събудих се и видях, че животът е дълг.
Изпълнявах го и видях, че дългът е радост.
(Рабиндранат Тагор)
Какво можеш да направиш с някоя тайна? Или я пазиш и не я казваш на никого, или я разгласяваш, но тогава вече не е тайна. Можеш да подириш тайната отвън и да бъдеш посветен в нея. В истинската тайна човек го посвещават. Така наред с отговорността тайната е придружена и с благословия, което улеснява носенето ѝ. И всички мъдреци предупреждават, че тайната трябва да се предава само на достоен потомък по кръв или по учение. Тя служи за това. А тайната на живота е любовта – най-фината духовна енергия, която не може да бъде стимулирана изкуствено. Ако златната порта е отворена и небесната връзка е жива, тогава около теб сияе чиста духовна любов. Тази тайна трябва да се подхранва и пази, да ѝ се служи, като се практикува, и да се предаде на достойния кандидат, който също ще я носи нататък. Любовта може да се научи…