Трябва да намерим смисъла на живота си – какви големи думи. Звучи почти като клише и все пак е вярно; трябва да си зададем три въпроса: по каква причина, как и с каква цел? Защо живеем, как живеем и за какво живеем? Ако открием смисъла на живота, може би ще намерим отговори и на трите въпроса едновременно. А ти замислял ли си се кое легитимира живота ти?
В повечето случаи целите и амбициите на човека го поддържат жив. „Живея за целите си, имам стремежи, животът ми има смисъл!” За друг работата или професията е животът му: „Имам работа, тя ми дава живот, моята професия е моят живот…”. Но ако работното място изчезне, човек умира поне наполовина. Ако твоите притежания, предмети или колекции те карат да се чувстваш жив, достатъчно е да загубиш нещо от тях и това вече е малка смърт за тебе. Някои се подхранват от своя разум или аргументи: „Винаги печеля споровете, по-силен съм от другите, това ме прави жив. Истината е на моя страна…”. В други случаи даден човек е залогът: „Колко много го обичам! Той е светлината на очите ми!”. Но какво ще се случи, ако твоят възлюбен обикне някого другиго или ако го загубиш? Край с живота ти; а нима животът губи смисъла си?
Който е по-умен, ще рече: „Вдъхновението е всичко, вдъхновението ме кара да се чувствам жив”. Много хора не го разбират, но трябва да признаем, че вдъхновението, почерпено от нашите ближни, е изключително мощен фактор. А ако някой е дори още по-умен, ще каже: „Моята цел не е любовта на един или друг човек, а любовта сама по себе си. Аз живея за любовта…”.
Усещаш ли колко важен е този въпрос: кое придава смисъл на живота ти? Поддавайки се на този неотложен подтик, ние се опитваме да оправдаем себе си, да оправдаем живота си. Резултати, цели, притежания – колко пъти обясняваме съществуването си с неща, които са извън нашия контрол. Подобен вид обяснения обаче предполага изключително безсилно, ограничено и земно мислене. Ако намираш смисъла на живота си в нещо ограничено, тогава и животът ти ще бъде ограничен. И когато това външно нещо изчезне, изчезва и животът ти, защото си се обвързал с него и си направил живота си зависим от него.
Затова търси! Изследвай източника на своя произход. Защото, ако идваш от нищото, ще се завърнеш в нищото. Тогава животът ти няма никакъв смисъл. А това не изглежда удовлетворяващо. Ето защо тайните учения казват:
Смяташ, че Господ е нереален?
Ти самият ще си нереален.
Но ако Той съществува за теб
и ти самият съществуваш.
(Тайттирия Упанишад 2.6.1)
Ако отричаш най-висшия смисъл на всемира, отричаш и собственото си съществуване. Окончателният фактор, който дава смисъл на живота, е самото съществуване. Защото животът е проявление, а съществуването е принцип. Ако си достигнал по-висше, по-чисто ниво на съзнание, нямаш нужда от самооправдание, няма нужда да легитимираш личния си живот с нещо външно. Защото човешкият живот е легитимиран от божествения си произход. Тялото носи печата на смъртността, но душата носи печата на вечния живот.
Конфликтите, съревнованията, враждите, егоизмът – всичко това произтича все от същата липса. Ако не чувстваш живота си автентичен, все трябва да се оправдаеш с нещо. Ала от един момент нататък вече не искаш да се оправдаваш.
Каква е причината да живееш? Заради вечния извор. Кое те кара да живееш? Постигането на съвършенство. А как трябва да живееш, за да го постигнеш? Като истински духовно устремен човек. Служи на собствените си ясно осъзнати духовни интереси, бъди полезен на другите и живей за Божията слава… Намери смисъла на живота си, прегърни своите принципи, своята вяра, своите идеали! Тогава вече нищо не може да те разочарова, нищо не може да те спре…