Казват, че Слънцето и Луната са двете предопределящи небесни тела на нашата тясна звездна Земя. Гърците смятали Луната за по-голяма от Слънцето, индусите вярвали, че Слънцето е по-близо до Земята от Луната, обаче Лунната порта е само временен изход, докато Слънчевата порта води директно към избавлението. Там, където присъстват Слънцето и Луната, нищо лошо не може да пристъпи, затова двете небесни тела са обозначавали фронтоните на къщите или гербовете на държави и династии.
И Луната свети в градината на нечестивия, ала Слънцето наистина грее безкористно. Недей да мислиш за астрономическото Слънце, за което се казва, че в края на живота си ще изгори като червен гигант, поглъщайки близките планети, а за митичното Слънце, което според добрите хора е окото на света, Божието око. Слънцето и Луната са свидетели на всички дела на човека, както и звездите, огънят, светците и учителите.
Слънцето, като цар на своята система, е добър цар. Не деспотичен тиранин, а служещ владетел. Без него Слънчевата система не би съществувала, а то не само поддържа планетите в техните орбити, но и ги подхранва, осигурява ги. Слънцето е залогът за живота на Земята. Древните златни цивилизации са процъфтявали в зоната между Тропиците. Универсалната религия на хората е култът към Слънцето, мистерията на светлината.
Слънцето наистина грее безкористно, независимо как се държи човек. Без значение дали е фалшив, отричащ, непокорен или послушен, Слънцето го огрява великодушно. Всеки получава от неговата всеобхватна светлина и дори онези, които се оттеглят в сенките, е нужно да направят само крачка обратно към светлината, за да се насладят на топлината ѝ. Погледнато от Земята, безкористното лъчение на Слънцето изглежда като постоянно и необезпокоявано сияние, обаче вгледай се по-отблизо: слънчеви петна, изригвания, протуберанси, завихряния и бълбукания – безкористността не идва лесно! Какви слабости се крият зад силните страни! А може би обратното също е вярно – че има силни страни, скрити зад слабостите?
Ако господарят на Слънчевата система в действителност покорно и безкористно служи на системата, то това поведение е валидно и за тези, които се осланят на него. Можем да се съгласим, че безкористността е много трудно нещо. Трудиш се, даваш, служиш, а понякога не получаваш никаква обратна връзка. Приготвяш храна, а никой не я яде; стараеш се да изпълниш дълга си, а няма благодарност; произнасяш молитвите си и не получаваш нищо. Ако имаш поне финансова полза от делата си, действаш по-лесно; но липсва ли дори такава обратна връзка, безкористността е още по-трудна. Обратното на безкористността са очакванията. Докато сме мотивирани от очакванията, е много трудно да станем безкористни. Степента на нашата безкористност веднага проличава, когато трябва да действаме без обратна връзка. Действаш и действаш, а не можеш да се насладиш на плодовете от труда си… Така е много трудно да поддържаш постоянна мотивация, обаче погледни нагоре към Слънцето. Колкото и изморено да е било, преди да залезе предишната вечер, на зазоряване то поздравява света с радостта на зората и донася блясъка. То полага усилията, а ти не виждаш нищо от тях. За теб показва само сияещото си лице.
Безкористността е необходима и красива черта на великата душа. Понякога по принуда ставаме такива велики души или поне малко по-безкористни: тя ни лишава от привързаностите ни, принуждава ни да се откажем от определени неща, независимо дали са любими вещи, или удобства. Борбите, които придружават това, не са ничия друга работа, сам трябва да ги изстрадаш. Други добавят, че трябва да се отървем дори от привързаността към освобождаването от привързаностите; ти също поразмишлявай върху това.
Бъди сигурен, наградата на безкористния човек е голяма, дори и да не получава никаква обратна връзка днес. Невидимите взаимовръзки са по-важни от видимите. Този, който не следва пътя на светлината, е мъртъв още приживе, ала онзи, който искрено вярва в светлината, ще живее и в смъртта си. Сияние отвън, светлина отвътре.