Триъгълникът на съществуването е характерен за някои окултни школи. Да си представим равностранен триъгълник, в основата на който в ъгъл A поставяме човека като важен елемент от Вселената. Древноиндийската философия казва, че всеки изхожда от себе си, тоест първата стъпка към опознаването на всичко е да опознаеш себе си. Това е възможно с помощта на съзнанието и ние наричаме този когнитивен процес саморефлексия.
В отсрещния ъгъл в основата на триъгълника, B, поставяме природата като друг важен компонент на възприеманата и наблюдавана от човека реалност. Тези два фактора, човекът и природата, са в постоянно взаимодействие помежду си; точно както природата въздейства върху човека, определя и ограничава неговото съществуване по безброй начини, човекът също влияе върху своята среда както в пространството, така и във времето. Човекът и природата не са непременно врагове, макар понякога единият да показва агресивното си лице, а другият гневното.
И накрая, в третия ъгъл на триъгълника, C, поставяме невидимия фактор, който може да бъде наречен висшият интелект, скритата подредба, Абсолютът или просто Бог. Според гръцките философи обаче невидимото е много по-важно от видимото. Затова можем да предположим, че веднага щом човекът познае себе си поне до някаква степен чрез саморефлексията, той рано или късно се обръща към видимия свят, стремейки се да го разтълкува, а щом по някакъв начин се справи и с тази задача, вероятно ще се обърне и към невидимото, за да изследва и него. И точно както съществува взаимодействие между човека и природата, можем да приемем и наличието на двупосочно взаимодействие между човека и Абсолюта: една от възможните посоки от страна на човека е вярата, а от страна на Абсолюта провидението.
Третата страна на триъгълника може да се разглежда като връзка между природата и Абсолюта, чиято посока откъм Абсолюта може да се нарече сътворение или еманация, а посоката откъм природата – ентропия или унищожение.
Триъгълникът олицетворява едновременно стабилност и напрежение; той стои на стабилна основа, ала в същото време разтяга идеалната зона, очертана от неговите върхове. В много случаи триъгълникът е символ на божественото, трансцендентното, което загатва за въздигане в сравнение с хоризонтална линия. Над хоризонта се появява по-висша точка, по-висок връх, което обозначава и издигащата се посока на вниманието. Дълго време вниманието ни се движи хоризонтално, мисленето ни е едноизмерно. Трудно е да се откъснем от земната нагласа, която едва ли може да обясни задоволително големите въпроси на съществуването. Проблемите не могат да се лекуват на същото ниво; за да се намери решение, трябва да се включат и по-висши аспекти. Ако приемем цитираната древногръцка мъдрост, че невидимото е по-важно от видимото, тогава и изначалната йерархия в триъгълника на съществуването става все по-разбираема – тоест че съществуването на Човека и на Природата може да бъде проследено до невидимата причина, Абсолюта. Затова изследването на този връх изглежда най-важно и най-интересно. Ако успеем да открием корена на всемира, тогава и явленията, произтичащи от него, също ще станат по-разбираеми. В метафизичната мрежа на съзнанието всичко е свързано с всичко останало и ако уловим дадена нишка, следвайки я, може да стигнем до източника.
Ако смятаме, че триъгълникът на съществуването описва елементите на Вселената по един полезен начин и ни съобщава за взаимовръзките помежду им, тогава трябва да се запитаме за какво служи тази система, а дори да отидем и по-далеч: за какво служи всемирът? Ако приемем, че зад всемира стои разум и причина, системата със сигурност не се е зародила, за да се разпадне; човекът със сигурност не е роден, за да умре; и светлината със сигурност не е сътворена, за да триумфира над нея тъмнината. Всичко, което остава, е да разберем за какво е всичко това?