Материята на съзнанието

– Какво е читта? – бе въпросът, който изненада повечето хора, защото изглеждаше твърде теоретично запитването за някакъв технически санскритски термин по време на една приятна беседа.

– Читта не е друго, ами материята на съзнанието – лекторът произнесе двете думи подчертано, като по този начин веднага постави въпросителен знак в края на изказването. – Усещате противоречието: съзнание и материя. Все едно да кажа материя и антиматерия или още по-точно дух и антидух…

– Да, като че има противоречие: ако е материя, как така е дух? И ако е съзнание, как така е материя?

– Не е противоречиво, но е сложно. Читта би могло да се разбира и като полето на съзнанието или, назовано с модерния термин, морфогенетичното поле, пораждащо всички явления. Ето защо казвам, че читта е субстанцията на съзнанието; можем да твърдим много неща за субстанцията, но самата субстанция не може да твърди нищо.

Смутено мълчание посрещна обяснението; публиката сякаш бе изгубила нишката.

– Звучи като дзен коан, нали? – подсказа лекторът. При тези думи всички въздъхнаха с облекчение, защото вече знаеха, че коанът не е предназначен за разбиране, а по-скоро за пречупване на обичайния начин на мислене. Колко хубаво, че не се налага да разбираме какво представлява субстанцията! Можем да оставим този израз в мъглата на: нещо, за което можем да твърдим много неща…

– Според речниците читта е нещо, което се възприема, наблюдава, но може да бъде и предмет на размисъл, на решение или дори на желание. В класическия смисъл на думата е внимание, интелект, умение за мислене, ум…

– А каква е връзката между читта и ума? Или те са едно и също?

– По мое виждане читта е най-широкото поле на съзнанието, като, да речем, етерът, който прониква всичко с фината си природа. В това широко поле на съзнанието се намира усещането за себе (егото, ахамкара) и едно от пипалата му се простира малко отвъд границата на това космическо поле на съзнанието. Интелектът (буддхи) съществува в рамките на сферата на съзнанието за себе и малко отвъд нея, а умът (манас) съществува вътре в сферата на интелекта и малко отвъд, влизайки в досег с веществения свят на материята посредством сетивата си. Всъщност тези фактори са единни по своята природа, единствено функцията и ролята им са различни. С други думи, умът е едновременно идентичен с универсалното поле на съзнанието и е различен от него.

– Можем ли да наречем читта космическо съзнание?

– Може би да, универсално поле на съзнанието при всички положения. А индивидуалният паралел на това космическо поле на съзнанието е появата на индивидуалното съзнание (чит). Затова душите се наричат още духовни искрици или искрици съзнание. Където има съзнание, има и душа, защото носителят на съзнанието е душата, а симптомът на душата е съзнанието. Двете са неделими едно от друго.

– Трудно е да следя мисълта ти…

– Няма нищо, опитай се да усетиш истинността на цялата тази система. Например можеш лесно да установиш последователността ѝ при един умиращ човек. Най-напред той престава да възприема външния свят, т.е. сетивата се отдръпват към ума, след това мисленето се свежда до съзнание за себе си, докато душата присъства в тялото, а когато тя го напусне заедно с диханието, разбираш истински, че напуснатото тяло не е онзи, когото си обичал. Той ти става чужд, защото самата му същност го е напуснала. Излизането на душата или на искрицата съзнание е това, което предизвиква тази промяна, а не трансформацията в състава на материята в тялото, което в един момент дава признаци на живот, а в следващия е мъртво. Виждал ли си някога мъртвец?

– Да, виждал съм – бе леко колебливият отговор.

– А когато душата напусне телесната обвивка, тя преминава през сферите на междинното съществуване или дори през дълбините на адските страдания, но продължава по пътя на вечността. Такъв напредък изисква по-извисено съзнание!