Развързвай, развързвай, развързвай – казват мъдреците, защото човек е привързан към твърде много неща. Развързването и обвързването са божествени сили, които понякога, поне отчасти, се прехвърлят върху човека.
Какво обвързва човека? Хиляди желания, амбиции, воля – нека приемем, че това е положителната привързаност. Навикът, удобството и сигурността са неутрални привързаности, а страховете, злобата и желанието за отмъщение могат да се считат за отрицателни пристрастия. Волята обвързва, обвързва и презрението; копнежът и желанието за спокойствие ограничават, както и невежеството, липсата на доверие и илюзията за свобода.
Кармата също е здрава окова, макар тя да не е наказание, а закономерност. В замяна на доброто дело очаквай добро – но какво да очакваш за лошото дело? Бихме могли да си помислим, че всичко се случва поради някаква причина, че законът за причинността е универсално валиден. Може би той важи дори за човешката воля? Дали са писани предварително добрите и лошите ни деяния? Според възгледа на детерминизма законът за причинността предопределя волята; ако има мотивация, непременно ще има и воля. В противовес на това индетерминисткият възглед твърди, че волята е изключителна, че човек може да реши да направи нещо без никаква причина – т.е. той може да взема решения свободно и независимо от каквато и да било причина.
Но кое мотивира това привидно свободно решение, тази мнима свобода? Скрити подсъзнателни влияния? Неудовлетворени мечти или тайни страхове – кой може да каже? Една древна мъдрост гласи, че провидението подтиква някои хора към свети дела, защото иска да ги издигне над този свят, а други тласка към неблагочестиви постъпки, защото иска да ги отведе по-надолу от този свят. Това, което изглежда сигурно, е че когато човек се смята за много свободен, именно тогава се намира под най-силно влияние и е воден като кукла на конци, просто не вижда нишката.
Ученикът разпитваше учителя за свободната воля:
– Съществува ли свободна воля?
– Как да не съществува! – отвърна учителят. – Вдигни си крака! – каза той на изправения пред него ученик, който повдигна единия си крак във въздуха.
– Дотук разбирам, но има ли още какво да кажеш? – попита ученикът.
– Вдигни си и другия крак – рече учителят.
– Е, не мога!
– Виждаш ли, дотук се простира свободната ти воля.
При всички случаи има разлика между свободата на действие и свободата на волята. Очевидно е колко ограничена е свободата на действие на човека – въпреки че от хилядолетия разтягаме границите и макар много неща да са възможни, не всичко е позволено. Поддръжникът на пълната зависимост би казал, че човек не разполага с никаква свобода, защото всичко се предопределя или от външни причини, или от вътрешни нравствени фактори. От морална гледна точка свободата означава активно самостоятелно решение от страна на индивида, когато е можел да реши другояче, но не го е направил. От философска гледна точка въпросът за свободата или ограничеността е важен заради отговорността.
Може би по-близо до истината е умереният индетерминизъм, според който в рамките, определени от външните и вътрешните ограничения, човек е свободен да избира съзнателно между различни възможности за действие, а може би дори е възможно да разширява тези граници. И тъй като всеки е клетка от всемира, той изпълнява задачата, възложена му от всемира. В неговите ръце е да реши какво ще прави – следователно има свободна воля – но каквото и да реши, именно то ще послужи за изпълнението на възложената му задача – и следователно няма свободна воля. Осъзнаването на това е голяма крачка към свободата.