Въпроси и отговори… В най-добрия случай отговорите следват въпросите ни, за да не отиват те нахалост, и в най-добрия случай правилните въпроси предхождат верните отговори. Неприятно е да не получаваме отговори, но още по-лошо е да нямаме въпроси. Трудно понасяме да ни дават отговори, без да сме питали, и е подозрително човек да разполага с множество готови отговори. От друга страна, необяснимо чудо е, когато някой е в състояние да отговори на въпросите ни още преди да сме ги формулирали… Сякаш чете мислите ни, познава живота ни и знае какво ни тежи на сърцето.
Задаването на въпроси и получаването на отговори е древен метод на изследване. Ако има тема, която изучаваме, тогава свързаните с нея въпроси, както и отговорите, формулирани в резултат на тях, обхващат предмета на нашето разследване. Успеем ли да приложим този метод по достоен начин, можем да достигнем до неподозирани дълбини на познанието, до величествени перспективи на осъзнаванията и прозренията. Интелектът е онзи аспект на съзнанието, който служи на запитванията, и си струва да прилагаме това умение по възможно най-добрия начин. Ето защо смятаме този метод на изследване за подходящ инструмент за по-дълбоко разбиране и затова го практикуваме и поддържаме.
Подобен пример ни е известен от зората на настоящата световна епоха. Светците на тогавашното време, мъдреците, йогите, аскетите, учените и прорицателите се събрали, за да обменят идеи за състоянието на света. Какви съдбини очакват човечеството, какво е решението на голямата енигма на живота? Водещият лектор бил изключително доволен, оценявайки запитванията на другите: „Вие зададохте правилните въпроси, защото те засягат Абсолютната истина и целят да променят съдбата на човечеството”.
Именно това са двете предпоставки за правилното запитване: да питаме за Абсолютната истина, за Бога, за окончателните въпроси и въпросите ни да служат за духовния напредък и развитието на останалите.
Способността на човека да говори, не служи за обсъждане на излишни теми – сега живеем във времена на комуникационна революция и се обменя много ненужна информация. Хората говорят дори когато нямат какво да кажат. Често въпросите ни разкриват собствената ни ограниченост; склонни сме да занимаваме дори един велик светец с незначителните проблеми на живота си.
„По-мъдър щеше да си, ако си бе замълчал…”, казват; но дисциплината на словото не се състои само в мълчание. Да говориш мило, без да обиждаш другите, с добронамереност, и да казваш не само за човешките, но и за божествените истини – това е истинското красноречие.
Целта на правилното запитване е да обмислиш, да разбереш и още повече да приемеш отговора присърце. Да задаваме въпрос на подходящия човек, следвайки правилния метод, си заслужава, дори и да знаем отговора. С това служим на методиката и институцията на запитването. Правилните въпроси и съвършените отговори са благословия и за питащия, и за отговарящия, и за всички онези, които слушат обмяната на идеи. Правилното запитване е свещеният метод на божественото изучаване.
Методът на задаването на въпроси и получаването на отговори, разбира се, зависи от традициите на дадената духовна школа и от характера на учителя, а дори и на ученика. В някои школи учителят се впуска в изчерпателен анализ и дава подробни отговори. В други човек трябва предварително да заяви желание да иде при учителя и когато, отрупан с въпроси, най-накрая бъде приет, може и да няма възможност да ги зададе. Може да е неспособен да попита нищо, а учителят също да не продума нищо. Но какво се случва? Въпросите получават своите отговори, а ученикът достига до осъзнавания и прозрения, нещо се разкрива пред него. Духовното запитване не е интелектуална дискусия, а по-скоро пробуждане на сърцето, вътрешно осъзнаване. Правилното запитване е много фин метод за разбиране на дадена тема, като същевременно научаваме много и за самите себе си. Човек се познава не само по отговорите, но и по въпросите си…