Има един любопитен цитат, който свързва очакваните резултати от медитацията с определени условия и обстоятелства. Думата „медитация” предизвиква интерес както у тези, които тепърва се запознават с ученията на Изтока, така и у тези, които вече са запознати с тях. Медитацията се счита за една от по-висшите степени в йога, отвъд нравствената дисциплина и овладяването на специалните седящи пози, но също така и отвъд фокусирането на вниманието и поддържането на концентрация. Смята се, че медитацията е цветето на дървото на йога, от което има само една по-висока степен и това е състоянието на транс, просветленото съзнание, самадхи. Самадхи се счита за зрелия плод на дървото на йога.
За медитацията е важен изборът на място за сядане, например географската посока, в която се обръща с лице практикуващият йогин по време на медитацията. Ако седне с лице на югоизток, ще увеличи привлекателната си сила, ще съумява да печели вниманието на другите. Ако се обърне с лице на северозапад, ще побеждава опонентите си; ако седи с поглед към югозапад, ще зърне обичания си Бог, а ако гледа на североизток, ще постигне пълно познание. Посоката на север носи умиротворение, изтокът сбъдва желанията, обръщането на юг гарантира успешно напускане на тялото, а погледът на запад благославя с изобилие.
Освен посоката на седене важно е и от какъв материал е направена постелката – тигрова кожа за великите светци, голата земя за скитащите аскети, кожа от елен за класическите йоги и т.н.
Повтаряйки [този свещен текст] седнал върху плат, ще обеднееш; ако седиш на камък, ще се разболееш; ако го изричаш седнал на земята, ще бъдеш нещастен; а ако седнеш на дърво, няма да има никаква полза от него.
Седиш ли на кожа от черен елен, докато го произнасяш, ще стигнеш до непосредствени осъзнавания (ще постигнеш съвършенството на знанието); ако го повтаряш седнал на свещената трева куша, ще опознаеш себе си; а ако седиш на вълнена възглавница, ще придобиеш мистични способности. (Гуру Гита 138 – 139)
В този любопитен списък можем да открием както практически съвети, така и мистични препратки. Седейки върху камък, ще се разболееш – това изглежда като практичен здравен съвет, въпреки че топлият климат не заплашва с настинка. Първото предупреждение – обедняването – е доста изненадващо. В текстовете обикновено се посочват очакваните благословии от дадена духовна практика. Как може повтарянето на един свещен текст да доведе до бедност? Като се има предвид отричането на аскетите от света, това не непременно е негативен резултат: бедността може да е предшественик на свободата от привързаност, може да означава и чистота. Седенето на земята води до нещастие може би защото контактът със земята приземява човека и го прави реалист. А в един преходен свят каква радост може да се намери?
Дървената седалка е най-малко обещаваща, за разлика от кожата от елен. Йоги, който медитира в гората, по-лесно може да си набави кожа от елен, отколкото платно, поради което кожата се е ползвала и за облекло особено от учениците аскети. Медитирайки върху постелка, покрита с кожа от елен, човек може да добие всеобхватно познание и, ако използваме една удивителна аналогия, просветлението се сравнява с това човек да навие света като кожа от елен и да го метне под мишницата си – тоест той вече не е обвързан със света на материята.
Черният елен или антилопа са особено благоприятни; благословена е земята, където живеят такива животни. Медитацията върху постелка от еленова кожа води до преки духовни прозрения. Нещо повече, в текста оригинално се споменава съвършенството на знанието. Сеното от трева куша е важен елемент при жертвоприношенията, а се използва и за приготвяне на рогозки за сядане. То предпазва от всякакви негативни влияния, било то от земна радиация или от магии. Вълнената възглавница води до мистични сили, които варират от познаване на миналото и бъдещето до творчески способности.