Призивът е ясен, но какво се случва, когато някоя жена се опита да приеме този съвет присърце? По духовния си път една жена е изправена пред изключително възвишена задача: тя трябва да живее като жрица, кралица или богиня. Ако това не ѝ се удаде, лесно може да се превърне в харпия, вещица или ламя. Именно тази деградираща страна на женствеността жената трябва да овладее. Тя трябва да подхранва и развива добрите си качества и да контролира своите слабости.

Женските добродетели – бихме могли дори да ги наречем благословии – са доброто име, сполуката, речта, паметта, интелигентността, верността и търпението. По подразбиране, ако жената постъпва противоположно на тези добродетели, това е изопачаване на женските енергии: ако някой се сдобие с лоша репутация, това си е направо лош късмет… Според Чанакя, древния политолог и философ, апетитът и страстта на жените превъзхождат мъжките, но пък и умението им да дават съвети, далеч надминава това на мъжете. Последният прорицател е живял може би още по времето на Омир; оттогава насетне има само пророчици…

Обаче според великия принцип на инверсията у всекиго има частица от противоположния пол – и в мъжа има жена, и в жената има мъж; анима и анимус се преследват и допълват един друг. Душата по своята същност е с женска природа, т.е. нейното призвание е да принадлежи. Подобно на лианата, която се увива около дървото, правейки го по-красиво. Така „покоряването на жената” всъщност не е нищо друго освен духовно самообладание, което очевидно е духовно постижение, независимо от пола на практикуващия.

Когато жената е „овладяла своята жена”, тя е достигнала апогея на женствеността, притежава и излъчва женските добродетели в пълната им степен и на високо ниво. Доброто име и уважението са истинска благословия, както и сполуката, които вървят ръка за ръка с изобилието. Много хора смятат, че жените говорят твърде много, но и мъжете имат много неща за казване. Само че говоренето не е просто ненужно възпроизвеждане на думи, а комуникация, обмен на идеи, учене. Установено е, че малките момиченца общуват с околната среда много по-отрано и по-лесно от момченцата. Същото важи и за по-късния период: жената знае какво да прави, докато мъжът трябва да обмисля действията си. Паметта е двулика богиня: ако е благосклонна, помним това, което си струва, а ненужното е обвито в сумрака на забравата. Ала ако богинята на паметта е сърдита, тогава се случва точно обратното: помним това, което би било по-добре да тъне в забрава, а тласкаме в забрава онова, което би следвало винаги да помним. Колко жалко… Верността е изчезваща добродетел, постоянството не е на мода, а устойчивостта изглежда все по-малко необходима – ала това е измамна илюзия. Ганди е издигнал верността до нивото на фундаментален принцип, заявявайки: Бъдете верни! При липса на истинска вярност човек става безпринципен и не е чудно, че губи търпение.

Но кой може да овладее една кралица или богиня? Само един крал или бог. Ако мъжът иска да е господар на жена си, той трябва първо да стане крал или бог, грижовен владетел на своята малка вселена – семейството си. Не деспот, а служещ грижовен управник, защото без кралица няма ни крал, ни кралство, какво пък да говорим за благословии, благоденствие и мир. Служене вместо господство. Това важи и за двете страни.

Големият въпрос е кой е по-силен – мъжът или жената, кралят или кралицата? На Изток този въпрос е решен: жената е по-силна. И не става въпрос само за биология на пола, залог за оцеляването и запазването на рода, но това е отражение на онтологичната ситуация. Всяка жена е шакти, същество с природата на енергия, сияйно отражение на трансцендентния женски принцип.

В класическа Индия Шива и Парвати са една от идеалните божествени двойки. Без Парвати благословеният Шива е просто мъртъв труп, т.е. за мъжа женската енергия е ключът към живота. И тогава вече не става въпрос за социално партньорство между мъжа и жената, а за един по-висш космически синтез на мъжките и женските сили. Енергията може да бъде овладяна само ако човек е в досег с източника на енергията.