Хаосът е мистериозно явление, ако въобще съществува. Някои твърдят, че хаосът не може да бъде опознат или дефиниран, защото е толкова необозрим. Именно поради безпорядъка му се смята, че е невъзможно да му се придадат разбираеми характеристики, а може би самият хаос е толкова хаотичен, че дори не съществува. Но тогава какво да правим с този феномен? Ако все пак приемем възможността за съществуването му, има две възможности за тълкувания.
Хаосът, от една страна, е дезорганизация, безредие, а от друга страна, е първичното състояние, предшестващо сътворението. Според първото тълкуване е разпад и безпорядък, според второто е разгръщане, потенциален шанс за всичко възможно. Двойнственото значение на думата може би е едновременно вярно; във всеки порядък може да се открие и хаос и може би всеки хаос предшества реда.
„Най-напред бе създадено най-старото от всички неща – Хаосът, и едва сетне – широката Земя.” – Когато Епикур прочел този пасаж на своя учител по граматика, той спрял и попитал:
– А откъде се е появил хаосът?!
– За отговора трябва да се обърнеш към философите – прозвучал отговорът.
(Хезиод: Теогония)
Според теорията на хаоса дори малко въздействие върху дадена система има мащабни последици. Ако искате, можете да гледате на целия живот като на такъв хаос. Малките неща могат да променят живота ни завинаги, една среща може да доведе до вечна любов, а една глупава дума – до вечна вражда.
Казват, че човек е такъв, каквито са мислите му. Човекът – това е неговият ум, а мислите му се образуват в ума му. Ако в главата му цари хаос – и нямаме предвид непременно разстроен ум или нарушено състояние на съзнанието – тогава наистина незначителни въздействия в живота му могат да имат фатални резултати. Колкото по-тесен е кръгозорът на човека, толкова повече единствено собствените му интереси и капризи определят мисленето му. Умът се сравнява с мрежа, в която всяка дреболия ще се закача, ако клетките ѝ са малки. По-широкият кръгозор увеличава и клетките на умствената мрежа, така че ненужните, незначителни събития да пропадат през нея, без да се задържат. Ако човек с такъв широк светоглед бъде подложен на някакво несъществено въздействие – било то незначително преживяване, неоснователна критика или глупава обида – те преминават през умствената му мрежа, без да причиняват хаотичен набор от реакции. Важните неща обаче се задържат в мрежата с големи клетки.
По-свободното мислене не означава безотговорност, а виждане на същината. Малките въздействия не предизвикват прекомерни реакции, а реакциите на големите въздействия са овладени. За разлика от спокойствието по отношение на светските неща, съзнанието на човек става все по-чувствително към явления, свързани с идеи, размисли или духовност, така че даже привидно незначителни факти стават важни и даже малки въздействия могат да имат съществено влияние: едно моментно просветление може да доведе до трайни прозрения. И все пак вероятно няма да го преживеем като усещане за хаос и безредие, а по-скоро като осъзнаване за голямата подредба на всемира.
Когато успеем да дефинираме неопределимото, да обхванем необозримото, да определим неописуемия хаос, не сме далеч от разгадаването на тайната на живота, на реда в света. От хаоса съзидателното слово сътворява космос и порядък. Слово, логос, мантра, божествена звукова енергия – всички те разкриват едно и също нещо. Творението започва с глагола и завършва с обекта. Обаче кой е субектът?