Джайнистите вярват, че човек разполага с три скъпоценности: правилна вяра, правилно знание и правилно поведение. Вярата със сигурност не е някакво сляпо вярване или поверие, а форма на духовно виждане; поведението пък е това, което се вижда от човека. Вярата и знанието му не непременно се разпознават, но делата му определено са видими. Вярно е, че за проницателното око постъпките на човека разкриват неговите убеждения и знания; така че познаването на една от трите скъпоценности разкрива и останалите, а липсата на една от тях поставя другите в затруднено положение. И все пак сякаш правилното знание свързва най-дълбоките убеждения с най-видимата част – сферата на действията; затова знанието играе ключова роля.
Казват, че знанието е сила; и с право. То обаче не е само сила, но и отговорност. Знанието има своите предпоставки, които безусловно, недвусмислено и непосредствено го предшестват. Те могат да бъдат интелигентни фактори – като способността за разбиране, за разпознаване на причините, предизвикали последиците, забелязването на сходството в примерите и разбирането на свещеното откровение; а също и неинтелигентните фактори – като близостта до определен предмет, човешкото зрение или светлината.
Освен всичко това има още един важен фактор: процесът на познание, методът за придобиване на знания. Това се отнася и до дедуктивния метод, не само до интуитивното и когнитивното възприятие. Например от несъществуването на нещо можем да заключим за съществуването на друго нещо: няма студ, следователно има огън. Също така от съществуването на нещо можем да заключим за несъществуването на друго: има огън, следователно няма студ, и накрая, от съществуването на дадено нещо можем да заключим за съществуването на друго: има огън, следователно има топлина.
В допълнение към възприятието и заключението се споменава значимостта на два други инструмента – най-напред интуицията, а след това откровението, валидността на божественото знание. Това също означава и качествена последователност във възходяща линия от човешкия опит към божествената мъдрост.
Дотук няма никаква грешка; но какво се случва, ако процесът на познанието секне или ако във възприятието се промъкне грешка? Липсата на дори една-единствена предпоставка може да спре процеса на изучаване, да не говорим за грешките при изследването, за фалшивото знание или за незнанието.
Точно както правилното знание, така и фалшивото си има своите предпоставки. Несъвършенството на човешките сетива може да е причина за фалшиво познание. Лешоядът вижда по-добре, прилепът чува по-добре от човека, а обонянието на кучето далеч надминава нашето. Отгоре на всичко ние имаме поглед само върху относително тесен спектър от реалността. А дори в рамките на тази ниша са налице още два допълнителни недостатъка: невниманието, когато не забелязваме нещо, или погрешното възприемане, когато не разпознаваме нещо. Следователно е сигурно, че човек ще греши, ако разчита само на сетивата или ума си. Тези недостатъци присъстват не само в случаите на опасност, но и в нашите човешки взаимоотношения: вярваме заради ласкателната усмивка на измамника, че е благонадежден, и пренебрегваме предупредителните знаци. Това веднага изважда наяве третия недостатък, човешката склонност към измама. Наред със заблуждаването на другите, самозалъгването е също толкова често срещано и то трябва да се счита за също толкова морално осъдително, колкото и маменето на другите. Такава житейска ситуация трябва да се избягва и от двете страни – и от страната на измамниците, и от страната на измамените. Чистота и честност от едната страна, изследване и трезвеност от другата помагат да се избягва измамата. Ако веднъж си ме подвел – срам за теб, но ако втори път ме подведеш – срам за мен…
Затова казваме: да се греши, е човешко; да се мами, е позорно; да се прощава, е божествено.
Отгоре на всичко заблудата на материята, илюзията, предопределя границите на земното съществуване, а вътре в него и пределите на възприятието, на движението, на моралната устойчивост или неустойчивост: илюзията е основният тон в земните отношения.