Едно от специалните постижения на древногръцката философия са няколкото сентенции, известни като Делфийските принципи. В древността един от най-важните и известни философски афоризми е украсявал входа на величествения храм на Аполон: Познай себе си! Според легендата един от седмината мъдреци (Хилон, Биас или Солон) го е получил като пророчество, но как би могъл да се приложи призивът, как да се осъществи? Според древната мъдрост на Индия всеки изхожда от себе си; всъщност това е основната ни база за сравнение. Въпреки това човек не е особено наясно със собствената си идентичност. В абсолютен смисъл е почти невъзможно да опознаем себе си; човек си представя себе си само в система от взаимовръзки.
Известни са различни нива на човешката самоидентификация. Нашето тяло е органично свързано с материалния Космос: най-често срещаният тежък метал във Вселената е желязото, което циркулира и в човешката кръв, а кръвта е проводник на съзнанието. Може да се каже, че във вените ни тече звезден прах. Освен това три четвърти от тялото ни е вода, което ни свързва с нашата планета. Като органични същества ние сме членове на живия свят, към който принадлежим на ниво биологичен вид, семейство и род. Имайки висока степен на интелигентност, ние сме част от човечеството, което същевременно означава и общностна принадлежност. Важни са и континентът, нацията, регионът, околната среда, родовата и семейната ни принадлежност. В допълнение към макрокосмическия фон нашата генетика е тъканта на микрокосмическата ни обусловеност, определяща пола и личната ни идентичност и чрез това влияеща на общественото ни положение. Отвъд тази телесно-физиологична предопределеност съществува и една най-висша духовна идентичност – самата ни същност, атман. Всъщност тази крайна, вечна и непроменлива същност, тази духовна искра приема настоящата си форма, която непрекъснато се променя в хода на дълъг цикъл от прераждания. Нашето физиологично тяло не е нищо повече от въплътена мисъл. Според Брихад Араняка Упанишад: Човекът е създаден от желание; каквото е желанието му, такава е и волята му; каквато е волята му, такива са и действията му; а от действията му зависи къде ще се озове. (4.4.5)
Физическото тяло на човек го определя като биологично същество, менталното му тяло – като емоционално същество, а духовното му тяло – като духовно същество. Себепознанието изисква разпознаване на космическата идентичност, познаване на функциите на психиката и познаване на крайния божествен източник.
Познаването на себе си е невъзможно без познание за Бога, а можем да добавим и че Бог не може да бъде разбран без автентично себепознание. Тази източна философска теза се подкрепя от църковния отец Евсевий, който цитира история от съвременник на Александър Велики около 300 г. пр.н.е.:
Един хиндуистки учен посетил Сократ, философа par excellence в Атина, и го попитал каква е същността на неговата философия. Сократ отговорил, че изучава проблемите на човешкото съществуване, при което хиндуисткият мъдрец се засмял и казал, че без да се изследват божествените неща, е невъзможно да се разберат човешките.
Пътят на някои хора към по-автентично себепознание е прав и пряк, други минават през препятствия и заобиколни пътеки. Има такива, които се извисяват чрез добродетелта, а други се сблъскват с истинската си същност чрез падение. Пороците се виждат по-добре в криво огледало, но може би така си личат и добродетелите. Съветът е: Внимателно обмисляй всичко и продължавай напред по пътя на изучаването и последователното опознаване на себе си!; а най-правилният отговор е: Нека всичко, което не съм аз, да се откъсне от мен!
Кой докъде ще стигне? Човешката генетична карта може да бъде прекодирана в музика. Сякаш микрокосмосът на нашето тяло резонира ведно с музиката на космическите сфери. Опознаването на духовната генетика на нашата духовна природа може би донася отзвук от божествената песен…