– Сине, човек не е освободен от навика непрекъснато да търси грешки. Който е воден от невежеството, вижда само лошите неща дори насред многото добри качества на другите; страстният човек с радост чопли грешките на останалите; а добрият, макар да вижда и усеща недостатъците им, не се фокусира върху тях.
– А има ли още по-нататък? Има ли още по-фин начин на виждане и от този? – попита младият ученик.
– Трябва да има, не може да спрем на добротата… – отговори възрастният учител, намествайки полека торбата на рамото си. – Какво вижда човекът с духовно съзнание? Сред многото лоши качества, че дори и въпреки тях той забелязва мъничкото добро, което се крие у всекиго.
– И аз ли съм такъв, дето само намира кусури? Какво мислиш?
Въпреки че не искаше да натъжава младежа, учителят отвърна решително.
– Много от човешките качества се отразяват в животните или по-скоро е обратно: животинските качества са в човека? Сравнението с животинските качества често е унизително – за самите животни… Човек се характеризира с жив интелект и висока степен на селективни умения. Разбира се, животните също притежават такива качества, така че могат да бъдат използвани за сравнение. Две животни са особено добри примери за човека: мухата и лебедът. Представи си широко поле, цялото изпъстрено с красиви, уханни цветя. Но до стъблото на едно от тях, уви, някое куче си е свършило работата. Идва мухата и весело бръмчи. И какво забелязва тя от цялата тази пъстра поляна? Не безбройните цветя, а това единствено изпражнение. Такава е селективната способност на мухата.
Той продума това по-скоро на себе си. Спомни си как и той самият с невинни очи разпитваше учителя си за лекарството срещу непрекъснатото дирене на кусури. И докато повтаряше дочутия някога отговор, запечатал се тъй дълбоко в сърцето му, вглъби се в себе си и се зачуди доколко бе успял да се вслуша в получения съвет.
– Ами лебедът? – думите на младежа прекъснаха размишленията му.
– Лебедът е тъкмо обратното на мухата. Обитава чисти езера и реки, и се установява само там, където може да избегне всичко мръсно. Казват, че някога, в златната епоха, е имало само два вида хора – чистите като лебед и чистите като лебед водач… Лебедът освен с любовта си към чистотата е известен и със способността си да разграничава млякото от водата.
– Това и аз го мога! – подхвърли младежът нескопосано, защото му се щеше да е по-скоро като лебеда, отколкото като мухата.
– То се знае, че го можеш! Умееш да различиш млякото от водата… Само че лебедът го прави дори когато двете са смесени. Е, това вече ще ти е трудно! Лебедът, на свой ред, приема ценното мляко и филтрира обикновената вода. Ти какъв би предпочел да се родиш – като лебед или като муха?
Моментната тишина бе нарушена от учителя:
– Не отговаряй, няма нужда да казваш нищо. Всеки би избрал лебеда. Но с какво състояние на съзнанието разполагаш? Какво забелязваш на полето и какво виждаш в другия човек?
Младият мъж наведе глава и знаеше, че няма какво да каже. Колкото и да му се искаше да е лебед, умът му все още бръмчеше като муха.
– И от боклука трябва да умееш да изравяш златото! Не забравяй, че на това са учили древните мъдреци. И недей да се умърлушваш, ами по-скоро се стреми. Най-напред дисциплинирай мисълта си, не се поддавай на търсенето на грешки. А сетне, като съумееш да гледаш на всичко с очите на състраданието, ще започнеш да откриваш все повече и повече злато. Мисъл, воля и чувство живеят в теб; пожелавам ти да ги укротиш пред олтара на красотата и любовта. Бъди лебед, винаги избирай ценното, истинското и красивото!