Какъв пример дава дървото край пътя? То даром поднася сянката и плодовете си на пътниците и не роптае дори те да чупят клоните му. А какъв пример дава тревичката? Когато я тъпчат, тя се огъва, не се съпротивлява; изглежда съвсем скромна, но и бурята не може да я изтръгне. Оцелява дори на крайчеца на пътеката, крепи се на ръба и изпълнява призванието си. Отличник по оцеляване. Винаги се удивявам, като видя някое растение, успяло да си пробие път между тухлите, че даже и да цъфти. И да речеш, че тези примери са клишета, все пак са валидни. Защото водата дълбае скалата, тревата разцепва камъка, природата си възвръща всичко.
Чуй молитвата ми, повелителю – сечи,
сечи из корен нищетата в моето сърце.
Дай ми сила да понасям леко всички свои радости и скърби.
Дай ми сила да направя службата на любовта си плодоносна.
Дай ми сила да не се отвръщам никога от бедните и да не сгъвам колена пред наглото могъщество.
Дай ми силата да издигна своя ум високо над дребнавостта на делника.
Но ми дай и сила силата си с обич да отдам на Твоята воля.
(Рабиндранат Тагор: Гитанджали – Жертвени песни, 36; прев. Александър Шурбанов)
Има два начина за напредък в духовните търсения: бавно, но сигурно и бързо, но сигурно. Няма друг начин, не си позволявай друг вариант, защото всички останали методи само те завличат надолу. Точно както природата си връща онова, което е нейно, илюзията също се опитва да си възвърне човека, който се стреми да избяга от нея. Душата е искрица от духа, а илюзията е океанът на съществуването – двете са огън и вода. С усилията си човек може да постига някакви духовни резултати, които илюзията постоянно се опитва да му отнема. За да продължиш напред към истинското освобождение, трябва да вложиш изключително старание. Буда ясно е казал: „Някои ще се върнат в майчината утроба, нечестивите ще отидат в подземния свят, праведните – на небесата, а тези, които не са изгаряни от желанията, ще достигнат нирвана”. Трябва да навием този безкрайно многообразен свят на заблудата като смъкната змийска кожа, защото е възможно да достигнем дотам, откъдето вече няма връщане назад.
Както издигането на другите не зависи само от теб, а преди всичко от самите тях, така и твоето лично издигане не зависи само от другите, а преди всичко от теб самия. През живота си можем да изпълняваме по-добре определени функции индивидуално, а други – в общност. Големият въпрос е дали човешката общност има нужда от нас, или по-скоро ние се нуждаем от нея? Кой фактор натежава повече – индивидуалността или общността? Кога природната и социалната среда благоприятстват индивидуалността и кога я потискат в името на утвърждаването на общностното измерение? По време на криза уравновесената общностна сила е висша ценност, която допълнително се подчертава от саможертвата на отделните герои, докато комфортът на мирното време предоставя повече възможности за индивидуализъм – както, разбира се, и за разпуснатост.
Посееш ли мисъл, ще пожънеш действие. Посееш ли действие, ще пожънеш навик. Посееш ли навик, ще пожънеш характер, а посееш ли характер, ще пожънеш съдба. Защото твоят характер е твоята орис. (Будистка мъдрост)
Но можем да се научим на щастие. Вярно е, че Микеланджело е казал: Моята радост е моята меланхолия, ала си струва да се знае, че ключът към удовлетворението е приспособяването. Не става въпрос за безпринципност, а за мъдрост. Какво е денят без Слънцето и какво е нощта без Луната? Подреди един свят на любов! Нека твоят дом бъде храм на мира. Ако дадеш сърце, ще спечелиш сърце.
Розата разцъфва; пъпките ѝ са красиви, като се разтворят, са още по-красиви, когато прецъфтят и листенцата опадат, те пак са красиви, печално красиви. Но ще има нови рози; новият градеж е възможен само от руини.