– Нека вземем едно вдлъбнато огледало. Какво представлява небитието? Така може би по-добре ще разбереш какво представлява битието… Блейк твърди, че Вселената може да се види във всяка една песъчинка.

– Та аз не разбирам дори какво е битието, как да разбера какво е небитието?

– Добре тогава, нека се опитаме да разгледаме как са вплетени слоевете на битието един в друг! Нека върнем изпадналия от свещената хармония човек в пресечната точка на всемира и да потърсим около него посоки, измерения! Дали можем да определим кое е по-важно: отпред или отзад, отдясно или отляво, отгоре или отдолу, отвътре или отвън?

– Отгоре и отдолу! Или по-скоро отвън и отвътре…? Не е толкова лесно да се реши.

– Ако все пак се опиташ и още помниш задачата – да върнем човека в центъра – тогава трябва да търсим пресечни точки. Пресечната точка на хоризонталната и вертикалната посока е кръстът, чиито основи определят центъра и обединяват измеренията на посоките ляво, дясно, горе, долу, вътре, вън.

– Кръст? Разпятие? Кръстът като знак на небитието?

– За мнозина може да е това; за други е пресечна точка на съществуването, определяне на произхода. Един вижда кръста като инструмент на страданието и отминаването на живота, друг като инструмент на вечния живот и възвисяването. Въпреки че без разпятие вероятно няма и възкресение… Централната точка може да се обозначи и просто с една точка – този мистичен знак.

– Мистичен?

– Да, защото точката съществува, без да има разширение, така че съществува, защото съществува, и ние я използваме, а не съществува, защото е без измерение. Можем да определим мястото ѝ, но естеството – едва ли. Геометричната точка е истински квантов феномен… Ако добавиш към точката и обиколката, ще получиш дъгата на кръга, а ако свържеш двата знака, кръга в центъра с точката – ще получиш астрологичния знак на Слънцето. Това добър център ли е?

– В Слънчевата система определено да.

– А ако трябва да търсим други знаци, как би представил измерението на времето – по-ранно и по-късно?

– Хм… времето постоянно се променя, тече, отминава…

– Много добре, затова би било логично времето да се обозначи с вълнообразна линия, нали така? Да вземем една двойна вълнообразна линия, която по този начин ще покаже промяната нагоре-надолу, но също и свързващия или разделящия двата бряга характер.

– Но къде тук се крие небитието? Що за вдлъбнато огледало е това?

– Добре, нека тогава изходим от битието… Нека заявим: битието съществува. Битието би трябвало да има реална основа, защото от нереалното не може да се породи битие, а от реалното не може да се породи небитие – така казват прорицателите, които познават и двете до последния детайл. Следователно, ако търсиш структурата на осъществяването, не бива да изхождаш от нищо друго освен от окончателната същност. Наречи го източник, крайна причина, Бог, монада или неделимо и съвършено единство на всичко съществуващо – същността е една, а битието е нейно неотменимо достояние. И тъй като това е източникът, последиците, произтичащи от него, споделят с него тази негова характеристика, това битие. Следващата стъпка е проявата на съществуващите дуалности, при това двойно. Щом източникът е един, то всичко останало спрямо него е две. Всичко останало се състои от два принципа – човека и света.

В третата стъпка към досегашните се добавят силите на качествата: инертен обем, динамична енергия и блестяща светлина. И оттук само на една стъпка е четвъртата – разпознаването на времевия хоризонт, четворната система на златната, сребърната, бронзовата и желязната епоха.

– Ако се опитам да обобщя: едно е източникът, причината на всички причини; две е първичният изблик, тоест човекът и светът. Три, ако разбирам правилно, е вторичният изблик, материалното напрежение, свързано с масата, енергията и светлината, четири пък е времевият хоризонт като активиращ фактор. Но как да продължим нататък?

– Въпросът е основателен. Ако говорим за вплетените един в друг слоеве на Вселената, тогава освен източника те също се преумножават, втъкавайки се един в друг, и въпреки това можем да говорим за пети слой. Една душа, две тела, три сили, четири епохи и пет действия. Това е нивото на действия и последици, светът на действието. В допълнение към четирите добродетелни действия: справедливост, състрадание, простота и чистота – петото е практикуването на любов. Така вече разбираш ли?

– Трябва да призная, че така вече битието ми е познато и изглежда, че вдлъбнатото огледало се обръща: в светлината на битието разбирам по-добре какво представлява небитието. Нещо, в което няма жизненост, няма осъзнатост, няма добри дела и няма любов. Това ми е чуждо…