Описанието на Вселената е вълнувало не само естествоизпитателите. Това е древна задача във всички традиционни култури, улавяща не само географски и физически факти, но определяща и духовни направления. Центърът на древния индийски свят е планината Меру, около която се простира земята, а след нея останалите сфери на света в концентрични кръгове, подобно слоевете на атмосферата и космическите енергийни зони. Планината Сумеру, сияеща в златна светлина, е оста на света, кралицата на планините, около която обикаля Слънцето и около която всичко се върти.
За мнозина историята на света не е еднозначна история на развитие, както упорито твърди западният възглед за естествознанието и еволюцията, а е по-скоро история на упадъка, което се твърди не само от песимистичните и декадентски философии, но също и от историите за преследването и падението на религиите. Всъщност от духовна гледна точка човекът е в състояние на упадък и отчужденост, нещо повече, изглежда все по-далеч от божествения център, поради което терминът „история на падението” е обоснован.
Може ли това падение да се обърне? Религиите – включително и религията на нашето време, науката – дават утвърдителен отговор. Обещанието на науката е комфортен и пълноценен човешки живот, въпреки че бавно започваме да умираме, поддържайки комфортните си системи. Обещанието на християнството е изкуплението, което обаче работи само ако човек е готов да го приеме, ако е готов да му каже „да”. Далекоизточните практики предлагат медитация и духовна себереализация, което много хора разбират погрешно като един вид себе-спасение. Независимо обаче дали разглеждаме привидните решения на науката, или решенията на западните или източните духовни пътища, едно нещо изглежда сигурно: без жертва едва ли можем да очакваме някакъв успех.
Затова навремето, в началото на настоящата епоха, светците и мъдреците се събрали в Индия за хилядолетно жертвоприношение.
Има едно известно свято място, Мигновената Гора (Наимиша-араня), което обсипва своите посетители с всичките благословии на всички свети поклоннически места. Тази Мигновена Гора се намира на брега на река Гомати, където навремето се е въртяло колелото на добродетелта. На него служат всички останали места за поклонение…
Бившата гора Нимиша съответства на Намахай, споменат от Птолемей, т.е. днешното селище Нимсар, на около шестдесет километра северозападно от Лакнау, столицата на Уттар Прадеш.
Мигновената Гора не е само център на свещените места за поклонение и жертвоприношение, защото някога Брахма, създателят, сътворил колелото на всемирната добродетел, обхващащо цялата Вселена, а главината на това колело била именно тук. Така че гората е и центърът на света, axis mundi. Извършените тук жертви заличават греховете на човека и отслабват властта на злото.
Проектирайки символите на планината Меру и Мигновената Гора един върху друг, посланието изглежда ясно. Планината Меру е митичният географски център на Вселената, който е представен от гръбначния стълб, централна колона на скелетната система в човешкото тяло. Отдалеченият от божествения център човек може да намери своя път обратно към центъра, посещавайки друг център – свещените места на жертвоприношенията. Тоест жертвата, поклонничеството и покаянието водят обратно към личния и космическия център. Такъв жертвен живот е благословия за бъдещите поколения, а крайният му резултат е личното спасение. Центърът на жертвоприношенията може да се разглежда като вторичен център и с посещението му човек може да достигне до първичния световен център, което вече не е просто хоризонтално пътуване, а издигане в духовното измерение.