Ако разглеждаме огъня според физическите му характеристики, можем да кажем, че неговият пламък е разпилян, ала структуриран, движи се динамично, изменя своята форма, чувствителен е към промените на околната среда, от която се подхранва, сцена е на постоянни трансформации на материята и стихва, щом секне подаването на материал. Това определение е подобно на дефиницията за живо същество, въпреки че съществата не се считат за огън и огънят не се счита за живо същество, макар да казваме жив огън.
Огънят се смята за най-чистия от всички елементи – въпреки неговия дим, който не го замърсява. Той е чист и пречистващ, и то чрез изгаряне. Ако не можем директно да възприемем огъня, по признаците му можем да разберем за съществуването му. Признаците на огъня са неговата светлина, неговата топлина, неговата омекотяваща и храносмилаща сила и способността му да предизвиква глад и жажда.
Надхвърляйки сухото мислене на природните науки, можем да кажем, че светлината се състои от правите лъчи на огъня, докато топлината се състои от вълнообразните лъчи на огъня. Правите лъчи символизират съзнанието, разума и мълниеносната природа на просветлението, докато вълнообразните лъчи напомнят за силата на живота, топлината на дома, благословията на семейното огнище и емоциите, и внушават един вид комфорт и сигурност.
О, огън!
Ти си съвършен, умолявам те,
изгори нечистотиите ми,
възпламени ме, ентусиазирай ме,
дай ми външен пламък
и вътрешна жар!
Животът е огън. Живите организми функционират здравословно при определена температура, угасването на огъня на живота е смърт, прекомерността му пък причинява треска. По-високата от обичайната телесна температура е една от чертите на онези светци, които вече са преодолели биологичните граници.
Телесната температура е един от признаците на живота, мъртвият е просто изстинал труп. Прекият източник на тази вътрешна топлина е вътрешният огън, химическият огън на храносмилането, който може да се свърже със стомашния тракт. В системата на чакрите той принадлежи на коремния нервен център, излъчва изобилие, топлина и ведрост; пълните хора обикновено са весели. Ако продължим това изследване, трябва да припишем топлината на живота на присъствието на духовната енергия, която оживява тялото. Като такъв той може да бъде свързан по-скоро със сърдечната област; според свещената традиция именно тук пребивава душата и оттук се излъчва жизнената сила. Обичаме да сме в компанията на сърдечни хора, защото от тях блика добронамереност.
Точно както центърът на човешкото тяло е енергийният баланс, така центърът на Слънчевата система е небесният слънчев огън. Той не е само обединяващият център на планетарната система, но и залогът за щастието. Великите цивилизации са се формирали в областта между зоната на Тропиците и можем да кажем, че универсалната религия на човечеството е култът към Слънцето, уважението към живота. Слънцето се смята за Божието око, образецът на добрите души. Свещеният огън на жертвоприношението създава връзка между вътрешния огън на човешката душа и небесното Слънце.
Жертвеният огън посредничи между небесната и земната сфера, неговият стълб от пламък и дим е оста на света, свързваща човешките и божествените светове. Паленето на жертвения огън е символично повторение на акта на сътворението!
Според народната мъдрост плявата изгаря в огъня, докато златото се пречиства в него.
Огънят пречиства, унищожава, изгаря и обединява чрез редукция и оксидация, за да създаде нещо ново. Затова играе роля и в разрушаването на света. Астрономията също казва, че към края на живота си Слънцето като червен гигант изгаря околната си среда; митологиите и религиите също говорят за края на света в огън. Пламъкът в дланта на танцуващия Шива е огънят на унищожението, а огнените езици около него обозначават космическия цикъл. Ала това изгаряне на света не е само унищожение, но и възможност за пресъздаване.