Една от значимите забележителности на Истанбул, бившия Константинопол, е Хиподрумът. Днес това е един от главните площади в центъра на древния град, посещаван от всички туристи, а преди е бил сцена на най-важното обществено събитие в града, конните надбягвания…
Хиподрумът в древногръцката и римската култура е овална състезателна писта, където са се организирали надбягвания с коне и колесници. Дължината на хиподрума обикновено е била четиристотин метра, а ширината му – сто двадесет и пет метра. Обикаляли са пистата по осем пъти с млади коне и по дванадесет пъти с по-зрели. Една от фокусните точки в Олимпия например е била статуята на Хиподамея, съпругата на цар Пелопс от Фригия, а другаде е трябвало да обикалят Тараксиоп, плашилото на конете. В хиподрума на Константинопол този кръг е представлявал обелиск от дялани камъни. На други места тази роля се е играла от конусовиден камък или стълб, обикалянето на който е било толкова по-опасно, под колкото по-малък ъгъл се е правела обиколката. Латинското име на кръглия каменен олтар е мета и преминавайки отвъд него, състезателите са се доближавали до победата.
Това древно състезание е символично изображение на голямото изпитание на живота, в което човек всъщност се състезава със самия себе си. Достигането и надминаването на зададените точки поставя бегача в мета състояние; побеждавайки себе си, той изпада в транс, като надмогва препятствията. Това е трансформацията, надрастването на всекидневните ситуации. Така обикновеният човек първо става състезател, а сетне от състезател става победител – това е метаморфозата, която трябва да разгледаме. А за да стане от човека състезател, че дори и победител, той трябва да използва енергиите си по различен от обичайния начин и с повишена интензивност, т.е. трябва да се трансформира.
Ако разглеждаме състезанието с колесници и надбягването като символ на живота, тогава душата е пътникът или бегачът, а тялото е колесницата, средството за достигане на целта. Състезанието обаче има своите обрати и когато говорим за живота, нужно е да говорим и за смъртта, за голямата метаморфоза. Символичното състезание на трансформацията се нарича с безброй други имена: преход, модулация, мутация, трансформация, трансмутация, метаморфоза, трансанимация, метемпсихоза, трансфигурация, прае‑съществуване, самсара, въплъщаване, превъплъщаване, умиране или смърт и прераждане. Известната аналогия с колесницата на тайните учения се занимава със същия въпрос и ако състезателят успее, той се завръща във вечното божествено царство.
Знай душата като пътник, чието тяло е колесницата.
Колесничарят е разумът, юздата му е умът.
Конете му са сетивата, пътищата са обектите на сетивата.
Наричат наслаждаващ се тогова, който е затворен в тялото.
На когото не достига разум, умът му никога не е дисциплиниран,
а сетивата му буйстват като непокорни коне.
Но който има достатъчно разум, умът му също е дисциплиниран,
а сетивата му теглят като послушни коне.
Който няма достатъчно разум, той е небрежен и нечист,
не достига до онова място и е принуден да се преражда.
Но който има достатъчно разум, е внимателен и винаги чист,
той достига онова място и не се налага да се преражда.
Ако разумът му е колесничар, а умът – юзда в ръката му,
човек достига своята цел, най-висшата обител на Вишну.
(Катха Упанишад 1.3.3 – 9)