Баланс

„… Всяко равновесие е плод на едновременното действие на две противоположни тенденции; ако едното или другото действие престане напълно, балансът никога не би могъл да бъде възстановен и самият свят би изчезнал изцяло”, пише Рене Генон. Следователно балансът е напрежение; деликатно равновесие, казват, борба на противоположностите и тяхната зависимост една от друга – такъв е разделеният свят.

Мнозина мечтаят за баланс между духа и материята, но в днешно време хвърляме всичко само в едното блюдо на везната – в блюдото на материята. Започва да се губи духовната страна, а с нея и възможността за баланс. По небалансиран начин всичко мерим материално: метри, парична стойност, проценти и милиграми. Реалността, стояща отвъд видимото и измеримото, изчезва пред метъра и електронния микроскоп: метафизичното измерение едва ли може да бъде измерено с материални средства.

В миналото може би са слагали повече в другото блюдо, в това на духа, визията за единността е била общоприета, а покрай нея само в ъгълчето на очите на хората се е мярвал светът на материята. Мъдреците са гледали на този свят като на мост и не са искали да строят къща върху него.

Затягане на струната

В продължение на шест години Сиддхарта и неговите последователи живеели кротко, без нито веднъж да напуснат гората. С дъждовна вода утолявали жаждата си, а глада си – с по едно зърно ориз, малко кал или птичи екскременти. Те искали да надмогнат страданието, затова укрепвали духа си, за да могат да забравят за телата си.

Един хубав ден на Сиддхарта му направили впечатление думите на стар музикант, който учел своя възпитаник в преминаваща недалеч лодка.

– Ако натегнеш прекалено силно струната, тя ще се скъса, ако пък я оставиш прекалено хлабава, няма да свири.

Сиддхарта внезапно осъзнал колко голяма истина се крие в тези думи и че години наред е вървял по грешен път… Да учиш, значи да се променяш! До просветлението води средният път, който във всички случаи стои между двете крайности. Средният път – това била голямата истина, която Сиддхарта открил. Именно този път проповядвал той на света. (Бернардо Бертолучи, Малкият Буда)

Кой дисбаланс е по-полезен: духовният или материалният? Трябва ли да избираме между две злини? По-умерените ни приятели биха казали: нека останем на земята, нека по-скоро погледнем дисбаланса от материално естество. С него сме вече запознати, дори можем да го толерираме. Само че светските реалности представляват доста нестабилна почва, от нея по-податлива е само псевдодуховността на разпадащата се епоха. Аз по-скоро бих казал, ако човек намери чисто учение от чист източник, по-добре да бъде фанатичен идеалист, отколкото пресметлив умник.

Мнозина балансират между крайностите успех – провал, самота – компания, поносим и забранен морал. Други обмислят: тълпи, съревнования, излагане… това води до неувереност или се превръща в леност.

Средството за измерване на баланса е везната, но балансът не е въпрос на пресмятане.

Точно както сивото е средното съотношение на черното и бялото, но това все още не е баланс, а по-скоро скука. Везните в магазините могат да се използват само след като са били проверени, но кое е проверката на везната на нашия личен живот? Ако искаме да направим равносметка на живота си, се нуждаем от подходящо мерило. Вместо податливите светски стандарти метафизичното мерило на абсолютното битие ще ни насочва по-сигурно. В деликатна ситуация според тайните учения мерилото е поведението на мъдреците с уравновесен разум… Хармоничното е трайно, лабилното рухва.