Поклонникът стигна до бреговете на Ганг по пладне. Той вече беше идвал на разсъмване, силното и безшумно течение в слабата и бледа светлина на зората беше още по-тайнствено от вечерта, когато лъчите на залязващото слънце позлатяваха бреговете му. За тези, които стават рано, водата в реката е все още хладка, за поклонниците, които стават късно, остава само студена вода: след изгрев-слънце светената вода е леденостудена. Той медитира върху благословиите на святата река, поклони се с голямо уважение, взе няколко капки вода в длан и я поръси върху главата си, сякаш се бе окъпал в свещените води. Земната Ганг е продължение на небесната предвечна вода на сътворението, която тече от нозете на Бог – оттук и святата ѝ сила. Който се потопи в нея, се очиства от греховете си, а тук, в горното течение, водата е копринена и зелена и се усеща нейното свято сияние. Заоблени камъни на ръба на речното корито; известно е, че белязаните уникални камъни се считат за свещени. Камък, около който минава бяла ивица, е благословен, сякаш шарката му напомня за свещената връв, която обвива горната част на тялото на свещенослужителите. Когато свръхестественото се показва в естественото… това му беше много мило.
Нищо не попречи на размислите му, докато едно малко момче не се приближи.
– Ек рупи! Дай ми една рупия! – писна с тънкия си гласец и протегна слабата си ръка към него. Имаше някакво древно очарование в тази протегната ръка. Личеше си – не гладът водеше това момченце, а по-скоро привичка или дори шега? Да постави пред изпитание един задълбочен в мислите си поклонник? Колко свят е този човек?! В поклонника също се събуди малкото палаво момче. Както детето искаше да го изпита, така и поклонникът реши да изпита момчето. Една рупия за едно малко момче е цяло състояние! Колко много сладкиши би получило за нея на пазара! Може би тя би стигнала само за няколко парченца, но виждайки лъчезарната му жизненост, продавачите биха му пъхнали в ръцете повече. Въпреки че една рупия не би съсипала финансовото състояние на нашия поклонник, той върна закачката на малкото момче.
– Знаеш ли, моето момче – каза строго, но очите му палаво се усмихваха, – аз съм аскет, от мен хората обикновено не искат, по-скоро ми дават… – Той не довърши, защото как би могъл да завърши това изречение? Дори се стресна да не би да е прекалил? Не беше искал да ограби детето… Смути се напълно, когато момченцето вече не протягаше към него ръката си, а започна да рови в подгъва на дрехата си и извади оттам своето съкровище: една рупия! Вече протягаше към поклонника не празната си длан, а даряващата си ръка. И сякаш тази ръка беше нещо повече от част от тялото на едно малко момче, сякаш космическата длан предлагаше вечната си добра воля на своя получател – на този, който би я приел. И колко трудно бе да поеме тази роля!
– Няма нужда, забрави! – каза на момченцето. – Виждам, че добре познаваш закона, знаеш кое е правилно, това е добре. Нямам нужда от твоите пари, при теб са на по-добро място!
– Не, не, моля те, не ми отказвай! Приеми ги…
– И дума да не става! Виждам, че си склонен да ги дадеш – за мен това е достатъчно.
– Но аз непременно искам да ги дам
…на теб.
– Приеми, че съм ги взел! – И се опита да откаже подаръка на момчето, но тъничката му ръка се протягаше много решително. Момченцето беше непреклонно.
– Знаеш ли какво? Аз вече приех твоята доброжелателност, нека монетата остане твоя…
– Не последва никаква промяна. – Но ако непременно искаш да се отървеш от нея, ако искаш да се освободиш и от последната си привързаност, не я давай на мен, дай я на Майка Ганг!
Тогава малкото момче безмълвно се обърна към свещената река, с тънката си ръчичка обрисува три кръга пред себе си, стискайки в нея цялото си богатство, и хвърли монетата във водата.
Когато свръхестественото проблясва в естественото – това докосваше сърцето на поклонника…