В нашето обществено съзнание индивидуалността е тясно свързана с нуждата от свобода. От векове вярваме, че малките и големи общности, семействата, обществото и човечеството са съставени от множество индивиди. Трудно би било да разглеждаме индивида отделно от общността – а това едва ли се съвместява с индивидуалната ни нужда от свобода. Без съмнение свободата е по-привлекателно послание от приспособяването.

Ние поставяме изключителен акцент върху развитието на индивидуалността, независимо дали става дума за облекло, за екстравагантност, изявена в стила на обличане, или за някой елемент на успешния живот: професия, кариера, творчество, себереализация, но също и в персонализираната компютърна среда или в мелодията на телефона, която не може да се сравнява с ничия друга мелодия. Разнообразието несъмнено е хубаво нещо, varietas delectat, разнообразието забавлява…

В повечето случаи обаче отделен индивид означава и отделени интереси. В оркестрите не свири само един инструмент и човек не засажда само един вид цвете в градината си. Но хармонията се постига чрез съзвучие. Въпреки че монокултурата също има своята красота – да си представим полюшващите се класове на огромно житно поле – в човешките взаимоотношения усещаме монокултурата по-скоро като плашещ фаланстер. Прекалено изолираният индивид се счита по-скоро за отчужден и често се държи като чужд дори и в естествената си среда. Вярно е, че сме дошли сами в собствения си живот и сами ще си заминем от него, но между двете крайни точки можем да упражняваме една от най-големите човешки добродетели, сътрудничеството. Сплотеността не е характерна само за хората; познати са ни стадният инстинкт, стадният дух или добре организираното общество на пчелите. Ако вдигнем поглед към небето през зимата, можем да видим и друг пример от природата: мигриращите диви гъски. Сплотеността и взаимопомощта също са образцови сред тях.

› Дивите гъски се движат на ята с V‑образна форма. Когато махат с криле, подемната сила на въздуха поддържа гъските зад тях. По-този начин те могат да изминат 75% по-голямо разстояние, отколкото би изминала една отделна двойка.

› Ако някоя гъска се отдели от редицата и се опита да достигне целта сама, тя веднага се забавя, защото вече не е подпомагана от подемната сила на въздуха, осигурявана от плясъка на крилете на останалите гъски. Поради това тя бързо се връща в редицата, за да улесни полета си благодарение на усилията на спътниците си.

› Когато водещата дива гъска се умори, друга заема нейното място.

› По време на полета задните гъски силно крякат, за да насърчат предните в усилията им.

› Ако една от гъските се разболее, две от другарките ѝ кацат долу с нея и остават заедно, докато оздравее или умре. След това трите или двете гъски се връщат в ятата си. Понякога те летят с друго ято, докато настигнат своето.

Ако можехме да комбинираме добродетелите на дивите гъски с човешкия си характер… тогава най-вероятно бихме работили, като си помагаме и вършим задачите си в дух на подкрепа, и по такъв начин при наличие на нужната хармония най-вероятно бихме постигали целите си по-бързо и по-лесно. Ако имахме толкова ум, колкото гъските, бихме работили за общите цели заедно с общността. В общността трябва да приемаме слабостите си и в подходящия момент да предадем или да поемем задачата или лидерството. Добрата общност не може да съществува без поддръжници и вместо злокобно грачене е важно да се чува насърчителен крясък. Ако бяхме толкова състрадателни, колкото дивите гъски, щяхме да си помагаме да преодоляваме трудните моменти, както те го правят. Намери фината граница между индивидуалните стремежи и дейностите на общността и бъди полезен.