Обръщай внимание на знаците – какво клише! А е дълбока истина; мъдрият човек не се нуждае от указания, достатъчен му е един лек сигнал. Всекидневното ни преживяване е под влиянието на сетивата; в зависимост от това дали те ни представят света лош, или добър, такъв ще бъде той за нас. Естествено, каналът на сетивата е ограничен, невъзможно е да обхванем целия свят. Слухът или зрението възприемат само определен спектър от вибрациите, идващи от външния свят, но обонянието, вкусът или допирът също могат да се считат за вибрации.
Освен на личния опит можем да разчитаме и на придобитите по подобен начин знания на другите; нека наречем този метод колективна опитност, съзнателност. Сякаш целият опит на всички хора е обединен в една огромна база данни. Очевидно наборът от знания е по-богат, но се характеризира със същите ограничения като индивидуалното възприятие. Несъвършенствата на сетивата, възможността за грешка и заблуда…
Друг прозорец, през който можем да погледнем света, е финият инструментариум на интуицията, внушенията, вдъхновението, които все още са сетивна, но и отвъдсетивна комуникация. В такива случаи не любопитството или знанията на човека се стремят нагоре, а по-висшата истина изпраща знаци. По този начин можем да доловим един не толкова осезаем пласт на реалността, въпреки че и този канал има недостатък: често предава неясни, несигурни образи. При все това на това ниво се отваря възможност за преодоляване на ограничения на сетивата във всекидневието, има шанс да съберем няколко трохички от масата на по-висшата истина.
Следващото ниво на преживяване вече може да се счита за духовно – когато връзката възниква изцяло извън обсега на сетивата. На това ниво можем да имаме истински трансцендентни преживявания. Лично откровение, прозрения, създаване на свещена връзка – всички те предават посланието за вечните ценности.
Всички тези процеси имат някаква цел – за какво служи възприятието? Нима помага само в ориентацията на тялото? Да може биологичният индивид да избегне опасността и да си набави храна? Да задоволи инстинкта за оцеляване и размножаване и нищо повече?
Мъдреците твърдят, че земното ни съществуване е само преходно и сетивата трябва не просто да долавят обектите от външния свят, но и да се удивяват на факта за съществуването на една по-висша реалност, забелязвайки скритото послание във видимия свят. Да обръщаш внимание на знаците, да откриеш трансцендентността…
Истинското човешко съществуване започва с духовно търсене, когато сетивата и знанието най-накрая поискат да прогледнат отвъд границите на материята. За постигане на автентични прозрения е необходимо да знаем естеството, симптомите и последиците на онова, което търсим.
Своеволието е в природата на духовните неща – те се проявяват, когато поискат, не можем да ги принудим. Те са неразгадаеми, остават скрити за изследващото око, но се разкриват пред отвореното сърце и ум. Ефектни са, защото въпреки че дейността им е тайна, при все това резултатите от тях се усещат. И накрая, те са неустоими, тоест духовните истини преодоляват съпротивата на човека чрез силата и благодатта на провидението.
Един от признаците на духовните неща е, че са трудни за обяснение от материална гледна точка. Защо молитвата е добра? Защо църковното песнопение би било полезно? Необяснимо е… Друга тяхна особеност е, че показват природата на вечното съществуване, на висшата осъзнатост и спасението, противоположни на непостоянството, невежеството и страданието. Последствие на духовните неща на теоретично ниво е спасението, а на практическо ниво има три хубави резултата: приятелство, състрадание и безметежност.
Все още търсиш, изследваш със силата на възприятието или разума; или ако имаш късмет, откриваш в живота си ослепително красив скъпоценен камък, от което разбираш, че той не е роден тук, в ефимерното, а е паднал от небето. И ако погледнеш нагоре, вече си намерил неговия произход. Дори и да не виждаш Бога, навсякъде можеш да разпознаеш следите от дланите му!