Туризмът от векове насам се развива непрестанно, цифрите постоянно растат. Изключение бе пандемията или времето на Втората световна война, когато войниците са били транспортирани насам-натам по света – въпреки че и това е било вид организирано пътуване.
Преди двеста години световните пътешественици са били истински авантюристи, преди сто години – научни изследователи (които понякога са били и шпиони), преди петдесет години – автори на книги (тогава хората, вместо да пътуват, са се увличали по четенето на пътеписи), а днес един самолетен билет до края на света е по-евтин, ако го купиш в последния момент. Въпреки това много хора се интересуват от човека, дошъл отдалеч. Следната история е добър пример за това.
В началото на 1700‑те години цял Лондон гъмжал от новината за пристигането на тайнствен чужденец, Джордж Псалманазар. Той бил дошъл от далечна страна, от остров Формоза, който за повечето хора по онова време бил приказен свят, отвъд бреговете на Китай. Оксфордският университет поканил Псалманазар да преподава езика на острова, по-късно той написал и книга за историята и географията на Формоза, която веднага била изкупена. Английският кралски двор канел на официални вечери младежа, който в каквато и компания да се намирал, забавлявал всички с невероятните си истории за далечния остров, своя дом.
Когато Псалманазар починал, наследството му разкрило, че той не е бил коренен жител на остров Формоза, а обикновен французин с живо въображение. Всичко, което бил разказвал за далечния остров, било просто приказка, плод на ярката му фантазия. Ала разказаната от него история напълно задоволявала глада на лондонската публика за екзотика. Строгият контрол на британския обществен живот върху мечтите на хората, които лесно можели да станат опасни, създала чудесна възможност за Псалманазар да освободи потиснатия джин на фантазиите. (Робърт Грийн: 48‑те закона на властта).
Измамата е вечен жанр, този свят е свят на измамници и измамени. Казват, че не е престъпление да излъжеш малко, ала също така знаем, че не си струва да излъжеш малко, защото хората няма да ти повярват. Големите лъжи се продават по-лесно.
Може би в днешно време пътуващите измамници не са мнозинство, но все пак такива могат да се намерят в изобилие. Навсякъде се натъкваме на ясновидци, пророци, божествени въплъщения, богове и богини. Некадърните проповедници и спасители на света са придружени, от една страна, от ентусиазма на своите почитатели, от друга страна, от снизходителната усмивка на хората и може би не случайно. Щом между нас живеят толкова много спасители на света, защо той все още не е спасен? Защо има толкова много страдание? И защо личният живот на спасителите на света е нещастен? Как така все още злото е по-силно? Разбира се, казват, доброто е пасивно, а злото – активно…
Може ли измамата или наличието на измамник да действа окуражаващо? Мълчиш? А знаеш, че истинското може да бъде познато най-добре по наличието на фалшивото. Ако видиш фалшив човек, внимавай, защото съществува и истински! Ако нямаше истински, не би имало и фалшив, несъвършената имитация не би могла да съществува без оригинала.
Въпреки това лъжепророкът вреди на институцията на пророчеството. Естествено, той вреди на неуката си публика, още повече вреди на самия себе си, но най-вече вреди на институцията. Живеем в карнавален свят и не знаем кой е истински и кой фалшив. Не знаем, обаче усещаме…