Злат­на епоха ли? Едва ли; та ние живе­ем в ужас­на, дег­ра­ди­ра­ща епоха на упа­дък. Това не е злат­на епоха, не е рай, а по-скоро адска желяз­на епоха. Пълна със стра­да­ние, огра­ни­че­ния, липси и мизе­рия. При това често стра­да­ни­я­та или изпи­та­ни­я­та идват предре­ше­ни като радос­ти и въз­мож­нос­ти. А щас­ти­е­то рядко обли­ча върху себе си дре­ха­та на стра­да­ни­е­то…

Сякаш човек е вечен затвор­ник – плен­ник на огра­ни­че­ни­я­та си, на стра­да­ни­я­та си, на нави­ци­те си и на праз­ни­те си надеж­ди. Не е чудно, че хора­та пред­по­чи­тат забра­ва­та. Но да забра­виш вери­ги­те и око­ви­те си, все още не е сво­бо­да.

Мъд­ре­ци­те каз­ват, че в огра­ни­че­ния свят на мате­ри­я­та дори веч­но­то роб­с­тво има край. Ако това роб­с­тво беше дейс­т­ви­тел­но вечно и окон­ча­тел­но, тога­ва чове­кът няма­ше да има шанс да се осво­бо­ди, и зако­нът би три­ум­фи­рал над милост­та и със­т­ра­да­ни­е­то. А ако това вечно роб­с­тво е край­но? Ако трае само дото­га­ва, дока­то човек умиш­ле­но изби­ра тъм­ни­на­та? Дока­то пред­по­чи­та мрака на заблу­да­та пред божес­т­ве­на­та свет­ли­на? Дока­то се оста­вя на про­из­во­ла на илю­зи­я­та? Мно­зи­на насър­ча­ват: щом душа­та се обър­не към свет­ли­на­та, око­ви­те ѝ започ­ват да се раз­хлаб­ват. Въже­то на съд­ба­та, кар­ма­та и греха поле­ка се раз­нищ­ва, започ­ва про­це­сът на просвет­ле­ние и извед­нъж човек доби­ва съвър­ше­но чисто със­то­я­ние на съз­на­ни­е­то. Това може да отне­ме някол­ко живо­та, но накрая той дости­га целта си. Да побе­ди вре­ме­то – това е дъл­гът на чове­ка.

Мате­ри­ал­на­та Все­ле­на се опре­де­ля от някол­ко фак­то­ра: прост­ран­с­т­во, време, инфор­ма­ция и карма – тоест вери­га­та от при­чин­но-след­с­тве­ни връз­ки. Прост­ран­с­т­во­то и вре­ме­то обра­зу­ват кос­ми­чес­ки кон­ти­ну­ум; за опре­де­ле­ни сег­мен­ти от прост­ран­с­т­во­то се гри­жат него­ви­те най-важни учас­т­ни­ци – бого­ве­те на пла­не­ти­те, пази­те­ли­те на небес­ни­те сфери, а в по-малък мащаб – управ­ни­ци­те на дър­жа­ви­те и гла­ви­те на семейс­т­ва­та.

Днес вре­ме­то на хора­та е огра­бе­но, от една стра­на, от раз­вле­ка­тел­на­та индус­т­рия, от друга стра­на, поли­ти­ци и исто­ри­ци влас­т­ват над него, а на окул­т­но ниво го вла­де­ят вто­ро­раз­ред­ни мис­ти­ци, защо­то позна­ва­не­то на мина­ло­то, насто­я­ще­то и бъде­ще­то е едва нача­ло­то на мис­тич­ни­те спо­соб­нос­ти.

Наука­та се опит­ва да вла­дее инфор­ма­ци­я­та, но тя е под власт­та на тези, които фор­ми­рат общес­т­ве­но­то мне­ние и на мас­ме­ди­и­те. Едно време е била в ръце­те на духо­вен­с­т­во­то и в недел­ни­те про­по­ве­ди те са съоб­ща­ва­ли на хора­та какво се случ­ва в света и как тряб­ва да се дър­жат.

На кос­ми­чес­ко ниво хра­ни­ли­ще­то на инфор­ма­ци­я­та са Ака­шо­ви­те хро­ни­ки – инфор­ма­ци­он­но­то поле зад воала на Все­ле­на­та. С други думи, това са мили­о­ни­те зако­ди­ра­ни ман­т­ри на свръ­хес­тес­т­ве­но­то метаз­на­ние, със­тав­ля­ва­щи цяла­та основ­на инфор­ма­ция на всеки един цикъл на сът­во­ре­ни­е­то и предопре­де­ля­щи начи­на на същес­т­ву­ва­не на цяла­та Все­ле­на.

Прост­ран­с­т­во­то е в ръце­те на поли­ти­ци­те, вре­ме­то е в хват­ка­та на раз­вле­ка­тел­на­та индус­т­рия, инфор­ма­ци­я­та е в ръце­те на соб­с­тве­ни­ци­те на сред­с­тва­та за съх­ра­не­ние – сякаш всеки еле­мент на Все­ле­на­та е попад­нал под фал­ши­во вли­я­ние. Ами кар­ма­та? Може ли тя да бъде узур­пи­ра­на? Като че ли няма така­ва скри­та сила, която да над­де­лее над кар­ма­та… Тя ще се срути върху ни, кога­то му дойде вре­ме­то. Човек забра­вя, кар­ма­та не забра­вя.

Ако си наяс­но с прост­ран­с­т­во­то и вре­ме­то, инфор­ма­ци­я­та и кар­ма­та, тога­ва дори и в раз­ла­га­ща­та се и упа­дъч­на епоха може да бъде осъ­щес­т­ве­на злат­на­та епоха на духов­но­то израс­т­ва­не. Поне в малък мащаб.