Златна епоха ли? Едва ли; та ние живеем в ужасна, деградираща епоха на упадък. Това не е златна епоха, не е рай, а по-скоро адска желязна епоха. Пълна със страдание, ограничения, липси и мизерия. При това често страданията или изпитанията идват предрешени като радости и възможности. А щастието рядко облича върху себе си дрехата на страданието…

Сякаш човек е вечен затворник – пленник на ограниченията си, на страданията си, на навиците си и на празните си надежди. Не е чудно, че хората предпочитат забравата. Но да забравиш веригите и оковите си, все още не е свобода.

Мъдреците казват, че в ограничения свят на материята дори вечното робство има край. Ако това робство беше действително вечно и окончателно, тогава човекът нямаше да има шанс да се освободи, и законът би триумфирал над милостта и състраданието. А ако това вечно робство е крайно? Ако трае само дотогава, докато човек умишлено избира тъмнината? Докато предпочита мрака на заблудата пред божествената светлина? Докато се оставя на произвола на илюзията? Мнозина насърчават: щом душата се обърне към светлината, оковите ѝ започват да се разхлабват. Въжето на съдбата, кармата и греха полека се разнищва, започва процесът на просветление и изведнъж човек добива съвършено чисто състояние на съзнанието. Това може да отнеме няколко живота, но накрая той достига целта си. Да победи времето – това е дългът на човека.

Материалната Вселена се определя от няколко фактора: пространство, време, информация и карма – тоест веригата от причинно-следствени връзки. Пространството и времето образуват космически континуум; за определени сегменти от пространството се грижат неговите най-важни участници – боговете на планетите, пазителите на небесните сфери, а в по-малък мащаб – управниците на държавите и главите на семействата.

Днес времето на хората е ограбено, от една страна, от развлекателната индустрия, от друга страна, политици и историци властват над него, а на окултно ниво го владеят второразредни мистици, защото познаването на миналото, настоящето и бъдещето е едва началото на мистичните способности.

Науката се опитва да владее информацията, но тя е под властта на тези, които формират общественото мнение и на масмедиите. Едно време е била в ръцете на духовенството и в неделните проповеди те са съобщавали на хората какво се случва в света и как трябва да се държат.

На космическо ниво хранилището на информацията са Акашовите хроники – информационното поле зад воала на Вселената. С други думи, това са милионите закодирани мантри на свръхестественото метазнание, съставляващи цялата основна информация на всеки един цикъл на сътворението и предопределящи начина на съществуване на цялата Вселена.

Пространството е в ръцете на политиците, времето е в хватката на развлекателната индустрия, информацията е в ръцете на собствениците на средствата за съхранение – сякаш всеки елемент на Вселената е попаднал под фалшиво влияние. Ами кармата? Може ли тя да бъде узурпирана? Като че ли няма такава скрита сила, която да надделее над кармата… Тя ще се срути върху ни, когато му дойде времето. Човек забравя, кармата не забравя.

Ако си наясно с пространството и времето, информацията и кармата, тогава дори и в разлагащата се и упадъчна епоха може да бъде осъществена златната епоха на духовното израстване. Поне в малък мащаб.