Проходимост

– Твърдя, че има връзка между абсолютната и относителната сфера на Вселената.

– И аз бих искал да вярвам в това – каза постоянно съмняващият се ученик. – Но как да повярвам?

– В мрежата на метафизичното съзнание всичко е свързано с всичко останало. Платон съпоставя определени понятия като противоположни, но взаимосвързани – например будност и сън. Едното е обратното на другото; а взаимодействието, водещо от едното към другото, е заспиването и съответно събуждането. Той сравнява с това противоположността на живота и смъртта и процесите на умиране и прераждане. Следователно, ако приемем материалния свят и духовната вселена за противоположни и ако приемем съществуването на взаимодействие между тях, тогава то не е друго, ами проходимост, при това двупосочна проходимост.

– Двупосочна проходимост? Как да разбирам това?

– Символично бих казал: от горе надолу и от долу нагоре. Главното е преминаването от по-ниското към по-високото ниво – това е пътят на спасението. Но щом той съществува, значи съществува и неговата противоположност, тоест другата посока на преминаването – пътят на пропадането.

– Значи всички по принуда стигат дотук?

– Не е сигурно. За едни преминаването е пропадане, за другите призвание, мисия. Помисли за склонните да слязат в ада герои, които се спускат в подземния свят, за да намерят тайната на живота или да спасят своите близки. Христос също слиза в преддверието на ада – descensus ad inferos – заради душите, чакащи там спасение. Подобна е ситуацията и с боддхисатвите… За онези, които идват на земята с небесна мисия, това привидно спускане ще бъде средство за въздигането им.

– А има ли завръщане завинаги? Едно пропадане мога да разбера, но постоянно движение между двата свята?

– Е, някои от стремящите се могат да стигнат далеч с цената на огромни усилия, могат дори почти да се освободят, но ако нещо липсва в съвършенството им, те са принудени да се връщат на нивото на материалното битие. Но вярвай, че освен временните освобождения и адове съществува и окончателно спасение.

– А каква е природата на проходимостта? По какъв начин съществува?

– Мистичният мироглед разпознава божествените факти. От космологична гледна точка абсолютната и относителната сфера на Вселената граничат една с друга, което означава, че са и разделени. Душата е разделителната линия…

– Все още не разбирам, но се опитвам да го приема.

– Хубаво! Имай предвид, че най-високото ниво на материалната сфера се допира до най-ниското ниво на духовната сфера. Това е по отношение на космическата визия. Ако пък разглеждаме въпроса индивидуално, по отношение на човека, тогава мога да кажа, че човешката система от чакри е вградена в сферичните нива на всемира, а мистичните енергийни канали, излизащи от сърцето, създават връзка между микро- и макрокосмоса.

– Това изглежда по-разбираемо. В крайна сметка ние сме част от тази Вселена, нали?

– Едновременно и да, и не. Тялото е направено от материя, но душата идва от небесната сфера – това също предполага преминаване. От гледна точна на духовните упражнения разрушаването на фалшивия егоизъм на човека трябва да върви ръка за ръка с разгръщането на духовната му същност – тук двата свята се срещат.

Великите светци, прекосили океана на невежеството в небесния Ноев ковчег на службата към Бога, не са взели тази лодка със себе си и тя все още се люшка на отсамния бряг.

– А по какъв начин може да се използва преминаването?

– Да… това е въпросът! Дали е чрез собствени усилия, или чрез благодатта? Човешкото усилие е нужно, но не е достатъчно. За постигане на пълен успех са необходими и двата фактора: и човешкото усилие, и божествената благодат. Ето как се случва промяната в измеренията, ето как разстоянието между човека и Бога се свива. Слънцето е портата на света – вход за мъдрите, затворена врата за невежите.