– Твър­дя, че има връз­ка между абсо­лют­на­та и отно­си­тел­на­та сфера на Все­ле­на­та.

– И аз бих искал да вяр­вам в това – каза посто­ян­но съм­ня­ва­щи­ят се уче­ник. – Но как да повяр­вам?

– В мре­жа­та на мета­фи­зич­но­то съз­на­ние всич­ко е свър­за­но с всич­ко оста­на­ло. Пла­тон съпос­та­вя опре­де­ле­ни поня­тия като про­ти­во­по­лож­ни, но вза­и­мос­вър­за­ни – напри­мер буд­ност и сън. Едно­то е обрат­но­то на дру­го­то; а вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то, воде­що от едно­то към дру­го­то, е заспи­ва­не­то и съот­вет­но събуж­да­не­то. Той срав­ня­ва с това про­ти­во­по­лож­ност­та на живо­та и смърт­та и про­це­си­те на уми­ра­не и пре­раж­да­не. Сле­до­ва­тел­но, ако при­емем мате­ри­ал­ния свят и духов­на­та все­ле­на за про­ти­во­по­лож­ни и ако при­емем същес­т­ву­ва­не­то на вза­и­мо­дейс­т­вие между тях, тога­ва то не е друго, ами про­хо­ди­мост, при това дву­по­соч­на про­хо­ди­мост.

– Дву­по­соч­на про­хо­ди­мост? Как да раз­би­рам това?

– Сим­во­лич­но бих казал: от горе надо­лу и от долу наго­ре. Глав­но­то е пре­ми­на­ва­не­то от по-нис­ко­то към по-висо­ко­то ниво – това е пътят на спа­се­ни­е­то. Но щом той същес­т­ву­ва, значи същес­т­ву­ва и него­ва­та про­ти­во­по­лож­ност, тоест дру­га­та посо­ка на пре­ми­на­ва­не­то – пътят на про­па­да­не­то.

– Значи всич­ки по при­ну­да сти­гат дотук?

– Не е сигур­но. За едни пре­ми­на­ва­не­то е про­па­да­не, за дру­ги­те призва­ние, мисия. Помис­ли за склон­ни­те да сля­зат в ада герои, които се спус­кат в под­зем­ния свят, за да наме­рят тай­на­та на живо­та или да спа­сят сво­и­те близ­ки. Хрис­тос също слиза в пред­две­ри­е­то на ада – descensus ad inferos – зара­ди души­те, чака­щи там спа­се­ние. Подоб­на е ситу­а­ци­я­та и с боддхи­сат­ви­те… За онези, които идват на земя­та с небес­на мисия, това при­вид­но спус­ка­не ще бъде сред­с­тво за въз­ди­га­не­то им.

– А има ли завръ­ща­не зави­на­ги? Едно про­па­да­не мога да раз­бе­ра, но посто­ян­но дви­же­ние между двата свята?

– Е, някои от стре­мя­щи­те се могат да стиг­нат далеч с цена­та на огром­ни уси­лия, могат дори почти да се осво­бо­дят, но ако нещо лип­с­ва в съвър­шен­с­т­во­то им, те са при­ну­де­ни да се връ­щат на ниво­то на мате­ри­ал­но­то битие. Но вяр­вай, че освен вре­мен­ни­те осво­бож­де­ния и адове същес­т­ву­ва и окон­ча­тел­но спа­се­ние.

– А каква е при­ро­да­та на про­хо­ди­мост­та? По какъв начин същес­т­ву­ва?

– Мис­тич­ни­ят мирог­лед раз­поз­на­ва божес­т­ве­ни­те факти. От кос­мо­ло­гич­на глед­на точка абсо­лют­на­та и отно­си­тел­на­та сфера на Все­ле­на­та гра­ни­чат една с друга, което озна­ча­ва, че са и раз­де­ле­ни. Душа­та е раз­де­ли­тел­на­та линия…

– Все още не раз­би­рам, но се опит­вам да го при­ема.

– Хуба­во! Имай пред­вид, че най-висо­ко­то ниво на мате­ри­ал­на­та сфера се допи­ра до най-нис­ко­то ниво на духов­на­та сфера. Това е по отно­ше­ние на кос­ми­чес­ка­та визия. Ако пък раз­глеж­да­ме въп­ро­са инди­ви­ду­ал­но, по отно­ше­ние на чове­ка, тога­ва мога да кажа, че човеш­ка­та сис­те­ма от чакри е вгра­де­на в сфе­рич­ни­те нива на все­ми­ра, а мис­тич­ни­те енер­гий­ни кана­ли, изли­за­щи от сър­це­то, съз­да­ват връз­ка между микро- и мак­ро­кос­мо­са.

– Това изглеж­да по-раз­би­ра­е­мо. В край­на смет­ка ние сме част от тази Все­ле­на, нали?

– Еднов­ре­мен­но и да, и не. Тяло­то е напра­ве­но от мате­рия, но душа­та идва от небес­на­та сфера – това също пред­по­ла­га пре­ми­на­ва­не. От глед­на точна на духов­ни­те упраж­не­ния раз­ру­ша­ва­не­то на фал­ши­вия его­и­зъм на чове­ка тряб­ва да върви ръка за ръка с раз­гръ­ща­не­то на духов­на­та му същ­ност – тук двата свята се сре­щат.

Вели­ки­те свет­ци, пре­ко­си­ли оке­а­на на неве­жес­т­во­то в небес­ния Ноев ков­чег на служ­ба­та към Бога, не са взели тази лодка със себе си и тя все още се люшка на отсам­ния бряг.

– А по какъв начин може да се изпол­з­ва пре­ми­на­ва­не­то?

– Да… това е въп­ро­сът! Дали е чрез соб­с­тве­ни уси­лия, или чрез бла­го­дат­та? Човеш­ко­то уси­лие е нужно, но не е доста­тъч­но. За пости­га­не на пълен успех са необ­хо­ди­ми и двата фак­то­ра: и човеш­ко­то уси­лие, и божес­т­ве­на­та бла­го­дат. Ето как се случ­ва про­мя­на­та в изме­ре­ни­я­та, ето как раз­сто­я­ни­е­то между чове­ка и Бога се свива. Слън­це­то е пор­та­та на света – вход за мъд­ри­те, затво­ре­на врата за неве­жи­те.