Вярваш или не, дъхът има творческа сила. Според гърците човек и Бог дишат един и същ въздух – човекът вдишва това, което Бог издишва – тоест дишането е общуване между човек и Бог. Подобно общуване има и в библейската история за сътворението: Бог вдъхва живот в оформеното тяло. В творческия си аспект вятърът на живота – чрез движението на въздуха – вдъхва живот в съществата, които оттам насетне проявяват признаци на живот като дишането. Това е животворящият дъх. Дъхът в края на краищата е символ на Бога, източника на живота, поддръжника на всемира; наричат го още живота на живота.
Той се проявява във Вселената като седем вида световни ветрове. Сътвореният свят се счита също за материалното тяло на Бога, Неговият дъх е вятърът. Седемте световни ветрове са същите като седемте пламъка на жертвения огън; движението на планетите, атмосферата, постоянното духане на вятъра, както и изсушаващият му ефект също се приписва на тях. Ветровете на света създават връзка с небесната Ганг и с издигналите се на небето седем древни мъдреци, осигурявайки по този начин поток, свързване и обмен на енергия между различните сфери на съществуване. Дъхът на животворящото божествено дихание присъства и във вътрешната вселена на човека, в тялото му, и в него се проявява като петте вида жизнен дъх. Дишането, тоест издишването и вдишването, осигурява взаимодействието на възприемащите и действащи сетива, но също така е свързано с чувството за равновесие, с функционирането на храносмилателната и отделителната система на органите или с физиологичните функции – глад, събуждане, прозявка. Освен върху вътрешните функции дишането влияе и върху функционирането на ума и мисленето.
Затова йогите се стремят да овладеят мислите си чрез контролиране на дишането. Смята се, че продължителността на живота на всеки е предопределена в момента на раждането, и то с броя на вдишванията, които може да направи през живота си. Затова йогите се опитват да забавят ритъма на дишането си в надеждата да удължат живота си. В системата на чакрите при човека въздухът на височината на гръдната кост принадлежи на сърдечния център (анахата-чакра). В тази чакра се усеща лекота, пъргавост, доброта и безгрижност; това са съставките на елемента въздух. Прекомерната активност (при коя да е чакра) поражда негативни резултати, безпокойство и стрес.
Вероятно трябва да обръщаме много повече внимание на дишането. Правилното дишане поддържа тялото здраво, влияе положително, прави жизнените функции контролируеми и дисциплинира ума. Според тайните учения чрез контролирано дишане човек може да преодолее планини от карма и в крайна сметка да създаде връзка с Висшия Дух.
Ако животът е просто дъх и ако това е ключът на сътворението, тогава каква е неговата роля за спасението? Ако за душата космическият вятър и потокът на прана чертаят пътя за влизане в материалния свят, значи дишането със сигурност може да играе решаваща роля и при намирането на изхода. Съществата се раждат с дъх и с дъх си отиват. (Чхандогя Упанишад 1.11.5)
Този свят е светът на думите, познатата на човека Земя. Междинната сфера ни предстои да опознаем, към нея ни приближават мислите; а небесният свят е непознат – за тази тайна копнее всяка човешка въздишка.
Мъничката душа може да бъде опозната единствено от умиротворения ум, в който основният жизнен въздух вече се е оттеглил от своите пет функции. Петте прани се вплитат в умовете на сътворените същества (в резултат на което мисълта е неспокойна), но когато се пречисти (умът), душата проблясва. (Мундака Упанишад 3.1.9)
Системата от прани е остатък от епоха, в която всичко е било по-чисто и човекът е възприемал чудото на съществуването по-директно.