Ако даваш живот, даваш и смърт… Мъже и жени, замисляли ли сте се върху това? Радостта и огънят при създаването на потомството предизвикват и смъртта, разпалват огъня и на погребалната клада. Ако поканиш една душа да се роди в земното съществуване, ти си я поканил и да умре. С мистерията на живота и раждането я въвеждаш и в мистерията на смъртта – едното не съществува без другото. Те са като брат и сестра, като деня и нощта, единият трябва да се жертва, за да надделее другият – от живот в смърт, от смърт в живот.
Дълго вървиш само по пътя на ежедневните задачи. Трябва да измине много време, докато и на важните неща им дойде редът. Първо искаш да станеш някой; едва по-късно се уточнява въпросът: не само кой, но и какъв искаш да станеш?
Придобиването на добри качества е благороден идеал: знание, доброта, героизъм, мъдрост, услужливост – подобни добродетели могат да се изброяват до безкрай. Докато си в началото на процеса да станеш някакъв, тези качества са далеч от теб, сякаш те заобикалят в широк кръг. Но щом успееш да притеглиш тези качества към себе си, приближавайки се към теб като към център, самите те се доближават и едно към друго. Колкото пò се стеснява кръгът, толкова повече се и доближават, като по този начин накрая вече не само се допълват, а дори стават взаимно заменяеми. В началото битието, съзнанието и щастието стоят разделени далеч едно от друго, ала по-нататък тези отделни понятия се вливат в едно. В зенита на себеосъзнаването вътрешният мир, самодисциплината и предаността се превръщат поне в толкова взаимно предполагащи се понятия, колкото мъдростта, обичта и службата; или реалността, истината и красотата. Любовта и мъдростта са вече неразделни и стават сестри – както денят и нощта, както животът и смъртта.
Физическото съществуване е вид реалност – ограничаваща и ограничена реалност. Физическата ти обусловеност ограничава обхвата на движенията ти и те изтръгва от осъзнатостта за всемира. Откриването на нови свои идентичности ще ти помогне да преодолееш това ограничение. Бъди като безкрайното пространство, като вятъра, като водата и огъня, като земята.
… В душата си ти си като простора, като всеобхватния Господ, който безграничен и безгрешен прониква едновременно всички подвижни и неподвижни същества. Като Бог можеш да изпиташ всемирното единство и братство на битието.
Когато гониш облаците по небето като вятър, ще научиш, че небето никога не е облачно. Поемаш аромати на крилете си като бриз и пресушаваш влагата, а може би и сълзите. Като дъх, ти си дъхът на живота.
Когато си вода, ставаш чист и охлаждащ, сладък и свят. Чист, защото водата отмива всички мръсотии; охлаждащ, защото водата облекчава жаравата на битието. Сладката вода подхранва живота и като източник на битието е изначало свещена. Просто да гледаш, да докосваш или да слушаш шума на водата, има пречистващ ефект – бъди като водата!
Ако се превърнеш в огън, понякога си скрит от взора на хората като мистичния пламък, стаен в дървото; друг път гориш буйно. Духовните упражнения увеличават силата на огъня в теб и както пламъкът поглъща всичко, но при все това не се замърсява, ако станеш дисциплиниран, запазваш чистотата си.
Когато станеш земя, усещай, че всичко идва от теб. Притежавайки огромна сила, проявявай дълбоко спокойствие. Обгръщай със своята поддържаща, стабилна и мирна природа тези, които идват при теб.
Щом си се родил, вече си станал нещо. Започни и бъди някакъв. Бъди като Слънцето и Луната, като Земята и звездите, бъди огън и вода, бъди ум и разум, прозорливост и мъдрост, бъди истина и милост. Бъди реалност от Реалността, разум от Съзнанието, радост от Щастието!