В днешно време мъжката духовност е в криза. В миналото ясновидци, свещенослужители, покаяници, прорицатели, учители и обикновени църковни служители са били почти основно мъже; днес жените са по-чувствителни към духовните теми. Може би е симптом на епохата? Или диагноза?

Множество традиционно мъжки поприща и професии се феминизират, например лекар и учител; но женски професии се появиха вече и в сферата на опазването на реда и бизнеса. В миналото йога определено е била път на мъжете, системата ѝ за движение и философията ѝ са били предназначени за мъже. Днес аскетичният духовен път се е превърнал в ориентирани към здравето физически упражнения, при това по начин, в който мъжете рядко участват. Какво остава тогава на мъжете в тази епоха?

Структурата на човешката енергия и съзнание е разделена на три основни области: дейности на долните чакри, които са свързани с физическото битие и носят отпечатъците от паметта за самсара, и дейности на по-горните чакри, които от казването на истината до просветлението се отнасят до човешката душа и са носители на отпечатъци от акаша. Насред тези две сфери се намира сърдечната чакра, която осигурява връзката и прехода между тях. В духовен смисъл да имаш добро сърце, не означава здрава сърдечносъдова система, а свободен преход от физическото битие към духовното битие. В тази сърдечна област, свързваща и осигуряваща преход, отекват от само себе си мистичните сърдечни звуци – звуците анахата. Анахата означава неударен резонанс.

Изпървом се чува като цвърчене на щурец, след това като звук от фина тръстикова флейта, а после сякаш шум на пороен дъжд. След това камбани и гонгове и множество различни барабани. (Гхеренда Самхита 78 – 79)

Анахата не е звукът на кръвния поток или на сърдечния ритъм; по-скоро сърдечният ритъм се променя в резултат на звука! Това може да се изпита в медитация.

Дали вниманието на мъжете се е изместило от функциите на по-горните чакри – духовно просветление, духовно извисяване, отдаденост на истината – към функциите на по-долните чакри? Дали коремната чакра като център на енергията не служи единствено на комфорта и благосъстоянието, чиито фетишизиран залог са парите? Дали сакралната чакра, която чрез силата за създаване на потомство служи за запазване на човешкия вид, днес по-скоро не слугува на безплодното удоволствие? А коренната чакра, с чиято стимулация можем да съживим припаднал човек, нима не служи само да се отдаваме на радостите от задоволяване на всекидневните нужди? Само толкова ли е останало?

Духовността и на жените, и на мъжете със сигурност е преживявала кризи и преди, това не е нещо ново. Нещата в природата се променят; като вълни се редуват безплодни и упадъчни епохи с епохи на възвишена духовност. И този упадък също ще бъде последван от възход. Ако разгледаме четирите архетипни мъжки роли, тяхното разпределение също може да бъде идентифицирано според системата на чакрите: магьосникът живее на нивото на горните чакри, шутът живее на нивото на долните чакри. А вечният човек е някъде между двете: понякога е цар на собствения си живот и обкръжение, а понякога е героичен рицар на постиженията си. Удоволствието е за шута, просветлението – за магьосника… А какво остава за вечния човек? Остават истината и щастието като цел за постигане. Обаче внимавай средствата да не заемат мястото на целите!

Щастието е илюзия – магия, която дълго те държи в плен. Дали истината или щастието е по-важно – този въпрос отдавна е решен. Истината не носи щастие, а щастието не е истина… Което угасва, нека изчезне още сега, защо да чакаш до следобед? Избери между радост и тъга, между живот и смърт – и спасението ще бъде твое, ако вече не искаш нито едното, нито другото.

Което не намираш в теорията, търси го в практиката, а което не намираш в практиката, търси го в теорията!