Съществуват два вида житейски пътища – мистичният и магичният. Мистичният винаги означава вътрешно развитие и работа, магичният може да бъде и видима дейност. Човекът има две ръце, дясната е електрически енергийната, слънцеподобна, отразяваща разума ръка на Буда, а лявата е магнетично приемащата, луноподобна, отразяваща същността мистична ръка. И мистичният, и магическият житейски път показват избора на лявата и дясната ръка. Както са ни необходими две ръце, така са необходими и мистичните, и магичните етапи в живота.
Между теорията и непредвидимите хоризонти се простира преживяването, то създава връзка между двата бряга. До гуша ни е дошло от теории, а за хоризонтите можем само да гадаем. Чрез опита човек предвкусва какво го очаква, когато добие пълното прозрение. Това не е самозаблуда, а по-скоро насърчение, надникване, призив.
Могат да бъдат формулирани три отговора на същия този призив в зависимост от това под какво влияние се намира човек. Ако невежеството засенчва вечната му мистична нужда, тогава резултатът ще бъде свят на сънища, произхождащ от модификация на съзнанието, в която той си мисли, че се случва нещо, въпреки че не се случва нищо, и ще осъзнае това някой ден. Ако страстта засенчва вечната му мистична нужда, тя клони към влияние и власт, към черна магия; а ако е обагрена от светлина и доброта, резултатът ще бъде чист мистицизъм и творческа магия.
Какво точно разкрива мистичното чувство? Една възможност на човешката природа, възможност за живот по-благороден, по-щастлив и по-свободен от всичко, което иначе бихме могли да постигнем.
Един от стиховете на Упанишадите на оригинален санскрит звучи така: асато ма сат гамая; тамасо ма джьотир гамая; мритьор ма амритам гамая (Брихад Араняка Упанишад 1.3.28). Изречен, този стих има най-голям ефект поради силата на ритъма и звука. За когнитивното възприятие се нуждаем и от превод, който звучи така: „От неистинското отведи ме към реалността; от мрака отведи ме в светлината; от смъртта отведи ме към безсмъртието!”. Възвишеният дух, копнеещото за вечен живот настроение на молитвата завладяват и разума ни. Останалата част от текста съдържа известно обяснение, разгръщане на тайния смисъл, според който както нереалното, така и мракът обозначават смъртта и унищожението, докато реалността и светлината обозначават вечното съществуване и безсмъртието. Последната двойка понятия изрично обозначават същото. Истинското мистично преживяване обаче може да бъде разкрито чрез тълкуванията на учителя.
Нереалността указва материалното робство, света на илюзията, който покрива истинската реалност като воал. В сравнение с обожанието на Абсолюта, на Бога, всичко останало се смята за нереално от мъдреците. В същото време бенгалският любовен мистицизъм се върти около Божествената Двойка: Кришна, който по цвят е подобен на буреносен облак – тъй „тъмен”, и Радха – тъй „светла” като лунен лъч. Преминаването от „тъмнината към светлината” загатва за тайните на поклонението пред Божествената Двойка, а именно изместването на вниманието на вярващия от мъжкия Бог към женската Богиня, тъй като според теологията на любовния мистицизъм служенето към най-съкровените предани е от по-висш порядък от прякото поклонение на Бога. Така не любящият Бог, а служенето към тези, които обичат Бога, издига човека от неговата преходност и го поставя насред позитивното и прогресивно безсмъртие на пламенната преданост. Тънкостите на тази поредица от мисли могат да бъдат изживени в пълната им дълбочина чрез познаване на естетическата култура на мистицизма на любовта и чрез лично възхищение.
Тогава съкровеното мистично преживяване довежда до магическа реализация, а теорията и надеждата се превръщат в практика и реалност. Защото просветлението е лекарството за уязвимостта и преходността.