Писалката е остарял инструмент. Преди сто години даже и официалните документи са се пишели с красив калиграфски шрифт, с писалка или дори с перодръжка. Много от хората са поставяли просто няколко кръстчета вместо подпис, ала и тях с писалка и мастило. Зрини го е формулирал по следния начин: Не изписвам славата си с писалка или черно мастило, а с острието на сабята си, с кръвта на врага си…
Сетне имало победи, подписвали се мирни договори и се появила пишещата машина. Ръкописът най-напред бил изместен в официалната кореспонденция от машинописа; първо механичните, а след това електрическите пишещи машини били средствата за записване на мисли и послания. Може би ръкописът се е задържал в личната кореспонденция заради почерка и подписа, но и там все повече се стига до електронните подписи. Бавно се връщаме към трите кръстчета, само че в дигитална форма. В епохата на звукозаписа, в епоха на програми, които автоматично транскрибират речта в текстов формат, кой би се занимавал с ръкопис?
Писалката е много лична вещ. Адаптира се към ръката на притежателя си, огъва се под ъгъл, под какъвто обикновено я държи собственикът ѝ, писецът се износва под натиска на именно неговата ръка. Ето защо не е прието да се дава назаем писалка. Може би преди няколко десетилетия освен пръстените, вратовръзките и елегантните часовници писалките са били между най-важните лични вещи на мъжете, но днес ситуацията се е променила. Халката не е на мода, дори и да си женен; вратовръзката не е неизбежен аксесоар; часовникът е заменен от телефона; а писалката отдавна е изгубена. Приоритетът се е променил; днес телефонът, компютърът и хиляди други аксесоари са важни. Забелязал ли си, че приоритетите стават все по-безлични и механични? Животът обаче не е предназначен да обичаме предметите и да използваме хората, а напротив: предметите трябва да се използват, а хората – да се обичат.
Има едно изключение от този закон: можеш да обичаш писалката си. Защото тя е лична, особено ако си я получил от скъп човек. Какво означава да получиш писалка? Това не е просто елегантен жест, не е просто съхраняване на реликвите от една отминала епоха. То е и благословия за писане, като зов за вдъхновение. Поначало характерно за писалката е, че не може да бъде използвана прибързано и че работи леко, сякаш от само себе си. Така че тя не е просто исторически анахронизъм, а въвличане в една по-фина сфера на съществуването. Изтънчеността ѝ е видима: стоманеният писец е нещо обикновено, златният писец е вече нещо по-добро! Иридиевият писец е още по-добър, защото иридият е по-рядък и по-ценен от златото, а се смята, че има и антигравитационен ефект, макар за това да знаят може би само мистиците, а не инженерите, които проектират канцеларски материали. Освен металните корпуси има дизайни от благороден метал, дърво, целулоид, мрамор, стъкло, усурски лак, вкаменена лава или въглеродни влакна; с патрони, помпи, турбо пълнители, скрити писци, разчупени или класически решения – в сферата на канцеларските материали има всичко накуп. Евтини масови продукти, ограничени издания със сериен номер и уникални ръчно изработени произведения – светът на писалките е отделна вселена.
Макар да смятаме кодексите за ценни документи, отразяващи дадената епоха, при все това мнозина казват, че в сравнение с живото слово записаното е с неизмеримо по-паднала и изгубена стойност. Това още повече се усложнява от изобретяването на печата, което малко по малко превърна печатната реч в масов продукт, и накрая стигнахме до експлозията на комуникацията с невъобразими допреди това носители на данни и средства за общуване. В същото време споделените послания сякаш стават все по-безстойностни. Ослепителни технически решения отвън и дълбок упадък отвътре. Какво да правим в такъв случай?
Писалката е вечна ценност. По-добрите писалки са за цял живот. Стоплящо сърцето чувство е да я вземеш в ръка не само заради изящната изработка, а и заради красивите спомени. Остави клавиатурата настрана и вземи писалката. Тя призовава към по-фина работа, към по-бавно темпо – и дано посланието бъде по-благородно…