Безброй триади ни заобикалят на небето и на земята, в микро- и макрокосмоса. Казват, че в небесния свят цари хармония, а в земния – ред. Въпреки че понякога редът изглежда нарушен, това не е грешка, а особеност на функционирането. По принцип обаче господства редът, балансът: добро до лошото, светлина до сянката, изобилие до липсата, грижа до нуждата.
Сега ще се занимаем с една специфична триада на мезокосмоса, света на човека, а именно с пуританската храна: хляб, масло и сол. Три обикновени всекидневни храни, които ако разгледаш, ще намериш в тях знак за реда в света, за провидението, за благословията и за невероятно финото преплитане, в което някои фактори са в услуга на други.
Солта е храна от минералния свят. Навремето цената ѝ е била равна на цената на златото, за нея са се водели войни; използва се не само да овкусява храната, но и да я предпазва от разваляне. Солта пречиства: прилагат я както при освещаване на църква, така и за солни лечения. Ако някой претърпи злополука и попадне в болница, първото нещо, което му дават, е физиологичен разтвор. С други думи, солта е ключът към живота! Кръвта е солена, солта действа като посредник в обмена на информация между невроните и т.н. Чудно защо много хора насърчават безсолната диета…?
А когато вече си здрав, търсиш сладкия вкус, който е вкусовият символ на любовта. Заради невъзможността да обичат ли има толкова много диабетици…? Дори и това твърдение да изглежда тривиално, заслужава си да се замислим. Ето защо солта е благословията на минералния свят.
Хлябът – като зърно, от което живее тялото на всеки – е дар на растителния свят. Въглехидрати, енергия, хранителни вещества – чрез зърното ти всъщност приемаш слънце и земя. Хлебното зърно – както всички растения – е модификация на земния елемент. Въпреки че човешкото тяло е направено от пръст, а зърното и всички останали растения са просто земя или модификация на земния елемент, призванието на едното е различно от призванието на другото. Зърното основно абсорбира слънчевите лъчи, така че консумирайки зърното, се доближаваш до абсорбирането на енергията на светлината. Чрез зърното можеш да консумираш предимно абсорбирана енергия.
Защо чувствителността към глутен е толкова често срещана в наши дни? Безсолна диета, диабет, непоносимост към глутен – не сме ли свидетели на емоционална парализа?
А маслото е най-ценната част от кравето мляко, дар на животинския свят. Не съм сигурен, че си струва да пропускаме този подарък… и нека сега не навлизаме в други морални скрупули.
Кравата произвежда млякото от кръвта си и то подхранва по-фините тъкани на човешкия мозък. Млякото е протеин, т.е. информация; помислете за протеиновите вериги на предаване… Млякото е живот, маслото е любов – отново символична формула. Казват също, че маслото и хлябът се усвояват заедно по-добре от организма, отколкото поотделно. Това е допълване, един вид диетична синергия: двете заедно са повече от сбора на количествата им.
Ето затова най-малкият син е могъл да победи змея или целия свят, когато е носел със себе си в торбата изпечената в пепелта питка (зърно, въглехидрати, енергия), която майка му е направила със собствената си кърма (мляко, живот, обич) – а най-вероятно я е и посолила.
С благословията на тези три свята – растителния, животинския и минералния – човек може да се радва на подкрепа, за да изпълни живота си със същност и да победи ограниченията; така може да се яви пред божествения учител като принц.