– Предопределеността е удобна, безопасна и не те натоварва с отговорност – каза учителят. – За свободата обаче трябва да се бориш; тя крие в себе си много несигурност и да, налага отговорност на човека.
– Вярвам, но нека оставим удобствата на по-възрастните! – отговори по-младият, който въпреки напереността си изразяваше уважение към учителя си. – А ти в какво вярваш, учителю: в свободата или в предопределеността?
– Нека аз да те попитам същото – отговори учителят. – Ти коя смяташ за своя?
– Свободата! – каза младежът, без да се замисли – В робство не се живее.
– Добре, приемам избора ти, но нека обърна вниманието ти на предимствата, които споменах. Предопределеността е удобна – защото не трябва да мислиш какво всъщност да правиш; безопасна – защото предлага един добре подреден, познат свят; а нека си признаем, повечето хора не обичат отговорността.
– Това е характерно за заспалия човек, но аз искам да живея по друг начин.
– Не мисли, че удобството е само за глупците или че предопределеността може да бъде само лоша. Да бъдеш послушен член на една добра система, не е лошо.
– Хайде моля ти се, всяко едно приобщаване е ограничение! Къде тогава остава извисяването?
– Разбира се, и аз мислех така… свободата е най-първата потребност на човека.
– Само от едно нещо ме е страх – каза младежът, а учителят присви очи: „Де да ме беше страх само от едно нещо…” – От кармата! Кармата все пак те обвързва! Как бихме могли да се освободим от принудата на кармата?
– Както избягва мишката! – отговори учителят. – Просто трябва да се измъкнеш като мишка от закона на кармата, само толкова е нужно…
– Значи според теб принудата на кармата не е вечна?
– Не, не е. Но кармата дълго време предопределя много неща. Не като наказание, а като обозначен път, който трябва да бъде изминат.
– Тогава ти как вярваш в свободата? Като в принципна възможност, но не и на практика?
– Което е наистина интересно, е освобождаването от обвързаността. Въпреки че предопределеността е силна, при все това освобождението е възможно. Трябва да се прекъсне примката на кармата, това е много важно! Не предавай нататък това, което си получил, особено ако си получил погрешни неща.
– Може би това е като разпадането на матрицата?
– Може би да… подобно е. По-скоро бих казал „втора космическа скорост”. За да напуснеш привличането на планета, трябва да си минал на втора космическа скорост.
Невъзможно е да се освободиш от едно влияние, без да попаднеш под друго. Всичко, цялата работа върху себе си се състои в това да избереш влиянието, под което искаш да попаднеш, и наистина да попаднеш под това влияние. Ето защо е необходимо предварително да се знае кое влияние е по-полезно. (Успенски)
– Как да направя това? – светнаха очите на младежа.
– Първата стъпка е да осъзнаеш ограниченията си. Предопределеността е среда, която държи човека в неосъзнато, незабележимо ограничение. Следователно това ограничение първо трябва да бъде разпознато. След това трябва да се потърси мястото, където веднъж попаднеш ли, никога няма да се налага да се върнеш. Ограничението може да бъде надмогнато единствено чрез сила, която стои отвъд ограниченията. Нужна е не свободия, а волен живот…
– Да, учителю…