Може да си на десет, на тридесет, на шестдесет или на сто; във Вселената има същества на милиони години. Никога не си мисли, че вече знаеш всичко, трябва да изтрезнееш от това. Ние сме ученици и ще останем такива завинаги – това е правилното отношение. Въпреки че човекът е социално същество, можем да общуваме на три нива: с по-напреднали от нас, с такива, които са на същото ниво, и с такива, които идват след нас. От по-напредналите се учим, със себеподобните се сприятеляваме, а на идващите след нас помагаме; но понякога все пак имаме нужда да останем сами. Духовното уединение е далеч от самотата. Колко много хора живеят в компания и въпреки това са ужасно самотни. Други живеят до партньора си, ала не и с него. Така или иначе се нуждаем от качествени връзки с хората около нас, както и със самите себе си. Следователно духовното уединение в никакъв случай не е самота или изоставеност. По време на уединението трябва да изпълним онези задачи, които не можем да изпълним в компания или по-скоро не ни се отваря време и възможност за това. Да си сам, също е общуване: със самия себе си, но в никакъв случай не и с по-лошото си аз!
Единствено самотата ти дава възможност да предприемеш някои стъпки; в такива случаи не бива да оплакваш липсата на компания, а да забележиш тази възможност и веднага да я оползотвориш за вътрешна работа. От време на време си струва да се изолираме от хаоса на света, да се откъснем от безцелното пулсиране и да се укрепим духовно. Този вид изолация е една от подхранващите душата практики.
Другата е заземяването. Много хора забравят за това; популярните лозунги наблягат по-скоро на откритостта, приемането и подобни умения. То е все едно да покажем само бутона за включване на машината, без да покажем бутона за спиране. Ако човек се отвори за всякакви влияния, той лесно може да бъде обладан от сили, които по-скоро трябва да се избягват. Не е достатъчно да се научим да отваряме сърцето си, да правим рецептивни медитации, доброволно да се присъединяваме към нещо, за което дори не знаем кой го е започнал, нито какъв е методът му, да не говорим за неясната му цел… Заземяването осигурява сигурност. То не е изключване, а способност за задействане на безопасен защитен механизъм. На всеки, който би отлетял твърде лесно, трябва да му се върже тежест за крака – затова великите души изпитват трудности. И не бива да се притесняваме, че поради това ще пропуснем извисяването. Веднага след като необходимото време за обучение или отречение приключи, веднага щом практикуващият е укрепнал, той може да полети смело и волно. На всичко му идва времето, няма нужда да избързваме с нищо. Ако си в някакво съревнование или те мъчи душевна пустош, ако си много надълбоко в духовната си самота или в духовната си заземеност, тогава знаеш най-добре кой е пътят нагоре. Това, за което се бориш, е истинският резултат.
Заземяване означава също, че човек остава на едно място, не го отвяват и блъскат всякакви ветрове, а има собствена стабилност. И без това имаме недостиг на земни енергии, почти не сме в досег с майката земя – кой може да тича бос по черен път? Чистите земни енергии са релаксиращи, осигуряват основа, стабилност и сигурност, а ако нямаме физическа възможност за контакт със земята, тогава нека поне практикуваме заземяването на теория, в мислите си. Както Буда е докоснал земята с нежен жест на ръката, когато е завъртял колелото на познанието, тоест когато е изнесъл първата си проповед, и ние можем да сторим същото. За целта, разбира се, трябва да се настаним удобно на пода и да докоснем земята с върха на пръста на лявата си ръка, опряна върху коляното. В такива случаи можем да почувстваме чистия заряд и подкрепа, които ни дава досегът със земята. В духовен смисъл заземяването е защита. Като вълшебен кръг, начертан с тебешир на земята: докато стоиш вътре, си защитен. Задачите, определени от учителите и майсторите, маркират този тебеширен кръг, правилата чертаят защитните линии. Не става въпрос, че ако посмееш да излезеш извън кръга, веднага ще се плъзнеш в грозен ад, но тогава ти самият трябва да поемеш отговорност за себе си. Изолацията и заземяването са двете защитаващи душата практики.