Почти всичко е преходно. Но не се отчайвай, има и постоянни неща. Печатът на преходността е върху всичко в света – и върху успеха, и върху страданието. Резултатите са пометени от времето. Забелязал си, че на всеки сто години каналът на енергиите се измества. Което преди е било основен транспортен маршрут, сега е изоставен, великите цивилизации са изчезнали, а което сутринта е било важно за теб, вече е станало незначително до следобед. Въпреки това животът остава, тоест постоянството може да се открие дори в непостоянството и в неминуемата промяна.

Мъдростта също има постоянна страна. Човекът идва и си заминава, мъдростта остава. Понякога ще има практикуващи мъдростта, които ще си заминат, и привидно знанието ще изглежда изгубено, но един ден ще се появи отново. Отново ще има своите последователи, ще се съживи, ще поникне и израсне наново и ще блести, сякаш никога не е преставало. За разлика от преходното знание, това е постоянната мъдрост, philosophia perennis. Вечната философия касае постоянните неща, следователно първият елемент на божественото познание е разпознаването на разликата между преходното и постоянното, между материалното и душата. В светлината на това е лесно да се разпознае, че:

Смъртта не е край, а само преход. Може би като казваш това днес, то изглежда просто празна мечта, слаба надежда, но укрепнеш ли в огъня на реализацията, превръща се в реалност. Всеки ден умираш по малко, обаче не се страхуваш от утрешния ден – не и до смърт.

Не прекарвай нощта в тревоги за утрешния ден! На разсъмване как изглежда този следващ ден? (Учение от Аменемопет, VII век пр.н.е.)

Смъртта все пак е изпитанието на живота и макар да е сигурно, че всеки ще умре, не всеки живее със съзнанието за това. Ето защо е необходим вторият елемент на свещеното знание, независимостта – да не се ръководиш от привързаностите и обусловеностите си. Свободата е само за независими хора, които са готови да се преборят за цената ѝ.

Освободи се от привързаностите си. Това е залогът за свободата. Грешката никога не е в нещата, в предметите или в другия човек. Погледни себе си, ако те интересува причината за твоето заробване. Пускането не е апатия или безразличие, а да дадеш и на другите свободата, която искаш за себе си. Тази свобода се подпомага от третия елемент на свещеното знание – придобиването на шестте добродетели: 1) спокойствие, 2) самодисциплина, 3) уравновесеност, 4) търпение, 5) концентрация и 6) вяра. Дори смъртта защитава добродетелния човек. Пълната духовна свобода е мистично постижение, и то не от преходните, а от постоянните: mystica perennis. Трайният мистицизъм означава вечни осъзнавания – такива, които съществуват всякога, независимо от човека. Истинският мистик винаги е свободен дори от обвързаностите на собствения си духовен път, макар да ги приема и практикува.

И отвътре, и отвън подреждай нещата си. Редът сам по себе си не е духовен резултат, но е близо до абсолютните неща, както чистотата и простотата са божествени. Редът носи мир; ако нещата ти са в ред, няма нужда да се тревожиш за нищо и можеш да тръгнеш навсякъде със спокойно сърце. Успееш ли в това, остава само една задача:

Медитирай върху Всемогъщия! Безсмъртната мъдрост ни води до вечни мистични прозрения, така че какво остава? Трябва да се поставиш във вечната роля на човек, който вече не е смъртен, в ролята на неумиращия търсач. Отвъд всяко непостоянство намери своя вечен източник, който е и източникът на целия всемир! Ако си намерил възможно най-привлекателната цел в живота, не можеш да сториш друго, освен да се предадеш на привличането ѝ. Това е четвъртият елемент на божественото познание – копнежът за освобождение, намирането на обратния път. Крайният мотив на сътворението в Божиите мисли не е силата, а безкрайната любов: amor perennis. Бъди просяк за тази любов!