Трите движещи човека сили са инстинктът, интелектът и интуицията. От тях само за едната – за интелекта – имаме някаква представа как работи, ала истинският произход и действие на инстинкта и интуицията се губят в неизвестността. Интелектът смътно осветлява себе си и заобикалящите го факти, но яснотата не може да бъде гарантирана, дори да знаем някои определени точни факти. Тъмнина – светлина – тъмнина се редуват циклично.

Навремето, в златната епоха, всемирното битие е създавало всеобхватно ниво на съзнанието и всичко е било на мястото си. Архаичното съществуване като втори период от настоящия космически цикъл на човечеството все още е водело до цялостно ниво на съзнанието, но то вече не е било съвършено. Създала се е липсата, макар още да не е била надделяла. Религиозната парадигма доведе до ограничено ниво на съзнание, което науката първоначално охлаби, а сетне го тласна към крайна агония, ала не можа да премахне ограниченията в мисленето. Юнг пише: „Науката е най-добрият инструмент на западния ум, тя отваря повече врати, отколкото ръката. Така че тя е неразделна част от нашето разбиране и замъглява ясното ни виждане единствено когато иска да бъде единственият начин на познание”. Научният мироглед на съвременното съществуване доведе до едно незавършено съзнание, ужасът от което се усеща все повече и повече. Човекът трябва да намери своя път обратно към един безопасен, спокоен свят, където Слънцето изгрява всяка сутрин и залязва всяка вечер, а той, дори с мъничките си ежедневни дела, може да завърши своето всемирно пътуване. И тъмнината отново ще бъде последвана от светлина, а след разпада идва нова златна епоха.

Духовното развитие също се случва постепенно, то води през определени стъпки. На елементарното ниво задачата е да опитомим съзнанието, а на по-високото ниво – да се отворим за възприемане на по-фините функции на съзнанието. Първата стъпка е концентрацията – съсредоточаване на мислите в една точка и използване на ума по този начин. Втората стъпка е медитацията – продължително фокусиране на вниманието и задържането му в концентрирано състояние. Следва съзерцанието – по-висшата дейност на ума след притихването му. В пасивен аспект това е наблюдаващото приемане, а в активен аспект – творческото въображение. Човек може да създаде своите ангели, както и своите демони, а духовно извисените му вдъхновени визии предвкусват бъдната реалност. После следва просветлението, което е резултат от предходните три стъпки и по време на което разпознатите факти се обединяват в единно цяло, а у човека се развива цялостен мироглед и визия за всемира. И накрая, последната стъпка е боговдъхновеното състояние; то е резултат от просветлението и се проявява най-добре в пълноценен живот в служене.

Което е висша школовка за даден клас, за следващия клас вече е елементарно изискване. По този начин развитието може да се подреди не само в равнинна спирала, а и в триизмерна винтова линия, разгръщаща се в пространството. Облачно след ясно, блясък след сянката, страдание след радостта, светлина след мрака.

Но цикличност не означава просто редуване на двойки противоположности, а и поява на старите модели. Онова, за което си мислел, че е вече зад теб, в един момент внезапно се завръща. Сравнително лесно можем да се отървем от грубите грешки и големите недостатъци, защото те са очевидни. Изглежда ни, че сме напреднали много за съвсем кратко време. Но просветлението или духовното пречистване не се дават даром. Предишните ни недостатъци си слагат маски и скришом отново се появяват в по-фина форма. Едната гаранция е безпощадната искреност на постоянната самопроверка, а другата – общуването. Заслужава си да огледаме самите себе си и резултатите си в човешките си взаимоотношения. Ако не общуваме с никого, може и да се чувстваме напълно умиротворени; ала сред хората ни става ясно доколко истински са покоят и мъдростта ни. На по-високото ниво трябва да се преборим и за най-малкия напредък. За щастие, завръщат се не само грешките, но и радостите на духовните осъзнавания.