– Човече, това, което търсиш, съществува!
– Благодаря, звучи обнадеждаващо! Но какво търси човек?
– Има хиляди различни цели и стремежи. Може би търсенето на щастие е най-честият мотив, а радостта, удовлетворението и сигурността са само негови нюанси. Други копнеят за благоденствие, като под това имат предвид не само материално благополучие, а и радостта да са част от общността. За мнозина партньорът, половинката, духовният спътник предоставят преживяването да са част от любяща общност. Някои са водени от активност и креативност, други от изследователски дух или нужда от осъществяване. Нека не забравяме и че мнозина търсят злато като инструмент за натрупване на богатство, но това е само натрошено злато. Истинското злато се търси метафорично, като съкровището на облагородяването.
– Тогава значи търсим позитивни духовни цели?
– Мисълта не е грешна. Ако мислиш, че нещо съществува, ще го видиш; ако не вярваш, то не съществува за теб. Но твърдя, че на най-високото ниво хората се ръководят от нематериални цели. Високите идеали, добродетелта, знанието и служенето са сред най-благородните човешки стремежи, отвъд които се появяват перспективите за просветление, себеосъществяване или божествено съзнание.
Невъзможно е да се живее без метафизика. Решението пред нас не е да избираме между мислене със или без метафизика, а да избираме между добра и лоша метафизика. (Олдъс Хъксли)
– А аз какво да търся?
– Независимо дали ти се нрави, или не, можеш да търсиш само онова, което ти липсва в живота. Тези, които имат истински желания, могат да получат всички възможни благословии и да се радват на живота. Какъвто свят желаеш, такъв и ще постигнеш. Тъй като човекът е съставен от желания, каквото е желанието ти, такава е и волята ти, а каквато е волята ти, такива са действията ти и ще трябва да обереш плодовете на действията си.
– Какво ме съветваш, какво да търся?
– Стъкълцето и диамантът блестят еднакво. Мнозина трябва първо да съберат парченца стъкълца, за да могат после да ги захвърлят. Ако все още страдаш от финансови нужди, търси задоволяването им, пък сетне ще разбереш накъде да вървиш и как да продължиш нататък! Мъдростта обаче е по-добра от материалните богатства, а духовното имàне е по-добро от мъдростта. Истинските съкровища трябва да се посрещат с празни ръце.
– Тогава значи целите ми не струват?
– Не бих казал. Ако извадим злото от мотивите на човека, тогава целите му не могат да са лоши. Не са лоши, но не са и съвършени. Целите са малки, ала идеалите са достатъчно големи. А човекът е тласкан от жажда – и към материалното, и към духа. Рано или късно трябва да разберем, че материалното не носи удовлетворение, а по-скоро води до разочарование. Ето защо мъдреците съветват най-напред да задоволиш любопитството на ума си, а когато вече си го постигнал, да потърсиш удовлетворението на сърцето си. Това е по-високо ниво.
– Аз искам да търся най-добрите, най-възвишените неща.
– Добре, но все пак си струва да посочим последователността. Първо е изследването, търсенето на смисъла на живота чрез познанието. По-добра от него е медитацията, която превръща теоретичното познание в практически подход. По-добро от медитацията е безкористното действие, а предаността към Бога е още по-добра. Да напредваш, означава да следваш правилата на даден духовен процес, а според небесното учение най-добре би било непрекъснато да съзерцаваш и мислиш за Бога.
– Мисля, че ще имам нужда от всички стъпала, ала най-красиво е съзерцанието на Бога!
– Не се задоволявай с нищо друго, не се задоволявай с нищо по-малко! Ти си дете на вечността, недей да търсиш щастието си в прахта…