Очите разказват странни истории. По време на експеримент са изследвали коя част от човешкото лице погледът сканира най-много. Проследили са движенията на очите с тракер и са установили, че взорът съвсем повърхностно обхожда очертанията на главата; другите части – ушите, брадичката, челото, устата и носа – се изследват бегло, докато наблюдаващият поглед се концентрира най-вече около очите. Зоната около очите се проследява от взора несравнимо по-задълбочено от всички останали детайли, взети заедно. Може би е вярна поговорката, че окото е огледало на душата, а лицето е огледало на ума? Пък ние не се интересуваме от ума на нашия ближен, а от неговата душа.

Контактът очи в очи е необикновен канал за общуване. Незрящите хора специално са обучавани да се обръщат по посоката на гласа, който идва към тях, защото такова обръщане пресъздава действието на очния контакт. Ние усещаме, че ни гледат, дори и да не го виждаме, и се чувстваме неловко, ако някой се взира право в очите ни. Не е като да се гледаш вторачено с някого с вълчи очи и в упоритата битка на погледите да се решава кой е по-силната личност.

Символът на Малта е човешко око, изрисувано с цветни контури, тоест божествено око, тъй като е известно, че емблемата напомня окото на Хор. Окото на Хор е орган на духовното виждане, повече от зрението на божество. Очната ябълка, контурът, сълзата, цветовете са много характерни и някои откриват в тях митичните математически пропорции, други – структурата на човешкия мозък с хипофизната жлеза, на която и в йога е приписана важна роля в надеждата за интуитивно виждане.

Като става въпрос за йога, се сещаме за третото око… Шива, вдъхновителят на йога, който е олицетворение на най-висшето ниво на съзнание, се изобразява с три очи. Две от тях са на обичайното за човешката анатомия място, а третото е в средата на челото. Двете очи са хоризонтални като на черепа на смъртните земни хора; обаче третото, намиращо се между веждите, се отваря вертикално! Едното око на Шива оприличават със Слънцето, другото с Луната, а третото с огъня – огнен поглед… Характерно за това трето око е, че то не мига, тоест разкрива свръхестествена, свръхчовешка способност. Когато някой достигне челната чакра по време на своето духовно развитие, той може да придобие такова непоколебимо духовно зрение. С двете си очи човек вижда света по обичайния начин, според навиците си и светската перспектива. В сравнение с това третото око дава възможност за различна гледна точка и затова стои вертикално. Духовното виждане позволява друг прочит на едно и също нещо, духовна оценка на дадената ситуация. Духовният начин на виждане е виждането за единството: изхождайки от себе си, ясновидецът открива духовното същество и в останалите.

Обикновеното око по-често е отворено за грешките на другите, отколкото за техните добродетели, ала третото око съзира надежда, решения и добро дори и в неблагоприятните ситуации. С две очи човекът в опиянението на заблудата смята мимолетните радости на съществуването за реални, в трезвите си мигове вижда преходността, но с третото си око съзира и вечността. Ключът към тази духовна визия е по някакъв начин да отворим духовното око. Духовното виждане не се интересува от фактическите недостатъци, а долавя потенциалното съвършенство.

Очите на учителя също не търсят грешките на миналото, а виждат надеждата на бъдещето и бъдещата реалност. Учителят може да провиди бъдещето на своите последователи, а ученикът ще съумее да израсне до призванието, което учителят му вижда в него. Защото зрението е енергиен канал и на физиологично ниво: то позволява обмен на информация, предаване на фини сили, възприятия и прозрения и дори виждане в бъдещето. Това важи в много по-голяма степен и за духовното зрение, което е едно от основните транскомуникационни сетива. Виждането на аурата е фино възприятие, ясновидството е значимо духовно постижение, а прозирането на бъдещето се счита направо за мистична способност. Най-висшето призвание на зрението е да долавя Абсолютната красота, а тази върховна Красота може да се види само с очите на любовта.