Кои са участниците в мистичния процес? На първо място това са избраните. Хората обикновено обичат да бъдат избрани, защото това ги кара да се чувстват по-добри, да се чувстват нещо повече от останалите и да се надяват на един вид гаранция за спасение, каквато другите нямат. Този избор между добри и лоши обаче е чужд на мистиците; те по-скоро се фокусират върху последствията от избора. Да бъдеш избран тъй или инак, може да се случи по два начина – когато човек избира Бога и когато Бог избира човека. Първият случай е сравнително лесен за тълкуване, въпреки че стои въпросът дали човек изобщо има избор, или винаги е обект на фино насочване… Докато вярва, че има свободна воля, той може да си мисли, че избира, но доколко е така, се счита за една от неразгадаемите тайни на мистицизма.

Вторият случай е още по-сложен, тъй като да си избран от Бога, да си призван – ако използваме християнския термин – често се осъществява против волята и предпочитанията на човека. Понякога дори и невярващият може да бъде избран от провидението да допринесе за специална задача.

Самозваният избраник кой знае докъде ще стигне; по-сигурно е, когато някой насочва стъпките му. Въвеждащият в мистериите майстор е мистагогът (на гръцки mystagogos); самият той е посветен и затова може да приеме кандидата в мистерията. Неговата задача, подобна на задачата на учителя, е да учи, възпитава, напътства и дори да защитава кандидата, тъй като внезапно освободените психични и духовни енергии могат да имат неочаквани последици. По-рядко така са наричали и пътеводителя, показващ забележителностите на някоя непозната местност – така е, мистиката е terra incognita за непосветените, където водачът е незаменим. От класическата Античност понятието е пренесено и в християнството; темата за тайнствата – кръщение, причастие, нафора – и клонът на вярата, занимаващ се с тяхното прилагане, се нарича мистагогия.

Медиумът – и сега нека оставим настрана шарлатаните – е инструмент за духовни видения, медиатор, който влиза в контакт с духовния свят в състояние, подобно на транс. В това състояние той не осъзнава какво се случва с него, около него и чрез него, а когато дойде на себе си, практически не помни нищо. Това е пасивният медиум. Можем да считаме за медиуми и някогашните знахари и шамани, които са се опитвали да служат на общественото благо с лечение, пророкуване и при отпътуването на душите.

За разлика от пасивния медиум, магьосникът е активен участник в мистичните процеси, майстор в духовните въпроси, пазител на мистичната независимост. Думата магьосник идва от древноперсийското название могху, което означава свещенослужител. Маговете, свещеническият орден на древноперсийската религия, произхождали от съсловието на медиците, които покрай свещеническите си и жертвени задължения се занимавали и с лечение, тълкуване на сънища и гадаене по звездите. Обаче истинският магьосник не просто разчита посланието на висшата реалност, но може и да ѝ влияе чрез своята мощ. Магията (ars magica) е тайна сила, с която могат да се предизвикат свръхестествени събития; или по-точно тя е набор от знания и средства, близки до изначалния източник, както и комплект от инструменти и практики, чрез които човек може да влезе в хармония с космическите закони и творчески да въздейства върху природата.

Оттук нататък участниците в мистичното събитие са само трима: вярващият, Бог и светът. Вдъхновението, като едно от основните преживявания на мистицизма, се намира във вярващия и се предизвиква от божественото чудо. Когато се осъществи мистичното преживяване на Бога, най-голяма трансформация претърпява светът, защото се затваря навън и се отваря навътре.