– Днешният свят е пълен със самопровъзгласили се учители и лъжеспасители! Какъв фалш! – каза по-старият и раздразнен замълча.
– Но защо е така? Толкова ли е станал лъжовен светът, или човекът е станал толкова невзискателен? – попита по-младият и също замълча, ала мълчанието му бе пълно с очакване.
– Писатели, автори има много; преводачите са малко. Днес почти всеки иска да бъде майстор – но кой иска да е чирак? Хората жадуват да се озоват нависоко, без да са преживели умората от катеренето. На какво ли се надяват? Такъв резултат няма как да е траен.
– То въобще резултат ли е?
– Веднъж срещнах един индийски музикант, който ми разказа, че неговият учител навремето го благословил да постигне успех чрез таланта си, а не чрез манипулации или магии. От това разбрах, че дадена цел може да се достигне по няколко начина: открито и честно или по заобиколен път.
– Какъв тогава е ключът към възхода? Магия и реклама или усилие и устрем?
– За някой еретик магията може и да е метод, но аз бих препоръчал автентичния метод и мисля, че един от ключовете е усилието, жертвоготовността. Или правиш жертва в началото и сетне се наслаждаваш на резултата, или първо се опитваш да се наслаждаваш на дадена ситуация, която не си заработил – но после животът безмилостно те кара да си платиш сметката. Виж, внезапен успех сполетява някого и животът му се съсипва…
– Добре, човек не бива да бъде самопровъзгласил се учител; но кой не може да бъде ученик?
– В крайна сметка всички сме ученици и завинаги си оставаме такива. Истинският учител винаги се учи, защото казват, че чрез въпросите на учениците му всъщност го изпитва неговият учител… При все това се казва, че тези, които отказват да се учат и не желаят да поемат по правия път или не могат да се поправят дори след многократни порицания, по-добре да стоят настрана…
– Но ние, хората, сме слаби, допускаме толкова много грешки!
– Повярвай ми, учителите също знаят това. Човек не може да се закълне, че никога няма да сгреши, обаче може да се закълне, че с чисто сърце ще се стреми към доброто! Грешките и недостатъците не изключват човека от кръга на учениците. Това, което го изключва, е самодоволството, да не говорим за злонамереността. Всъщност единствено самият човек може да се самоизключи от благословения кръг.
– А какво може да очаква един истински ученик?
– Добрият ученик получава всички благословии. Но ако вървим поред, първо може да се избави от проблемите на материалното съществуване. Нямам предвид, че ще благоденства – това зависи от съдбата – но ще прозре проблемите на битието, ще види и решението. Това ще го отведе до следващия голям резултат – чисто състояние на съзнанието. Чрез своето възвишено пречистено съзнание той ще може да достигне духовно зрение и да добие мир. Не светът ще се е променил, а неговият ответ. Резултатът от чистото съзнание е освобождение, спасение; но мъдреците добавят още, че истинското съкровище е божествената любов. Всички сме нейни ученици…
– Ала мнозина не следват този път.
– Така е, но никой не е независим от надзора на съдбата, или по-добре да кажем от божественото провидение. Самозваният учител, който днес говори много, утре ще замълчи. А самоотвержените практикуващи утре ще успеят. Добър учител става от добрия ученик…
– А какъв е добрият ученик?
– Ентусиазиран! Проявява сериозен интерес към духовните науки, учи се и практикува, верен е и смирен – как още да го възхваля? Живее според принципите си, а това е рядкост! Постоянен е и непоклатим и не търси грешките измежду добрите качества. Истински ученик е този, който дава възможност на учителя си да го учи. Малко такъв като теб…