Нулата е индийско изобретение. Не само в математически, но и в символичен смисъл. Мнозина я смятат за знак, подходящ за обозначаване само на числова стойност, макар нулата да е невероятна абстракция. Тя съществува, за да обозначи нищото; или съществува, не означавайки нищо? При всички случаи е много странен феномен.
В математиката нулата се счита за началото или източникът на числовата ос. Обаче аритметиката на златната епоха не започва с нула! Според днешното ни мислене единицата следва нулата, макар да казваме, че реалните цифри съществуват само от едно до девет, след което се наблюдава само повторение, тоест нулата стои след единицата (1+0), когато това означава десет.
От космологична гледна точка мнозина смятат нулата за начало, мислейки, че всичко е произлязло от нищо. Това не само резонира с много митологични и религиозни теории за сътворението, но и с природонаучното обяснение на света, предполагащо някакво неописуемо съществуване в началото, което не може да бъде определено нито във времето, нито в пространството, а измеренията му са неизвестни. Това е числото с неопределена стойност, прието от теорията на алгоритмичната информация за Омега. Според учените Омега олицетворява невероятно плътна и изключителна мъдрост, тоест в съвсем малко пространство може да се долови удивително сгъстена информация, която съдържа повече отговори от математическия брой въпроси, които могат да бъдат формулирани във Вселената. Можем да считаме това за един вид информационна сингулярност, а ако искаме да го изразим с религиозен термин, за божествено всезнание. В известен смисъл това неопределимо нищо дори може да се счита за всичко.
В Индия едно от наименованията на нулата е „празнота, нищо” (шуняттва). Това понятие е подобно на будистката концепция за пустотата (шунята), която може също да се счита за същината на финалната експлозия. Помислете за безкрайната информационна плътност на гореспоменатата Омега, тоест просветление – мъдрост.
Метафизичното нищо е концепция изключително трудна за тълкуване, вероятно намираща се отвъд човешкия когнитивен и интелектуален набор от понятия, и можем да се доближим до нея най-вече чрез пробуждане и интуитивно разпознаване. И въпреки че за празнотата лесно бихме си помислили, че е нищо или нула, заслужава си да ѝ придадем някакъв положителен смисъл, някакъв заряд, съдържание. Нека това да е една положителна шунята, пълна пустота! Тогава, ако трябва да обобщим същността на нирвана с четири думи, бихме могли да кажем, че тя е Точката на Алфа и Омега, тоест Алфата на пълния потенциал и Омегата на финалната експлозия се докосват. Или както го е казал Христос: „Аз съм Алфата и Омегата…”.
Където празнотата получава съдържание, нулата става количествено измерима, нищото се превръща в нещо, то вече не е нихилистичното, космическо и окончателно унищожение, а е център и нещо повече – точка на пробив, когато съзнанието може да преодолее ограниченията и да премине през просветлението до съвършеното състояние.
Тази нула не е нищото, разделящо положителните от отрицателните числа, не е нулевият център на координатната система на Декарт… Що за система, що за свят е този, чиято начална точка е нулата? Как може от нищото да стане нещо? Не, тази метафизична нула не е нищо, тя е нещо.
И онова е цяло, и това е цяло;
пълнотата се превръща в пълнота.
Взимайки цялото от цялото,
то остава напълно цяло.
(Иша Упанишад, Възвание)
Когато началото и краят се срещнат, нулата се трансформира от небитие в битие, липсата на свойства се превръща в безкрайност, кръглата ѝ форма извиква вечността и тя се облагородява в описание на неописуемото.