Християнската теология използва един деликатен термин във връзка с идването на Исус на света: incarnatio, тоест въплъщение, според което божественият логос приема човешки облик от Дева Мария и се появява на земята под формата на Богочовек. Ако същността на Исус не се е променила при напускането му, то идването му също не би могло да означава съществена промяна – тоест той е съществувал и преди земното си раждане. Ориген е разширил тази идея и до обикновените души. Доктрината за preaexistentia, или предишния живот, може да бъде проследена до Платон, според когото при сътворението на света Бог е създал и душите и ги съединява с физическите им тела при раждането им. Според Кант безсмъртната душа, живееща в човека, трябва непременно да е съществувала и преди физическото си житие-битие, защото безкрайно (тоест вечно живо) може да бъде само онова, което няма и начало.
Този вид вечен живот на душата – за разлика от преходността на тялото – в източните учения се подразбира от само себе си. Антагонизмът между вечната субстанция (душата) и преходната форма (тялото) се разрешава чрез учението за трансмиграцията на душата.
Трансанимация се нарича преходът на душата – тук акцентът пада върху анима, душата; докато при трансмиграцията важното е преминаването, смяната на телата. Първото понятие се фокусира върху вечния субект, докато второто е ориентирано към действието и се съсредоточава върху протичащото събитие. Трансмиграцията на душата (нека се придържаме към този израз) като цяло означава, че вечната душа при смъртта на временното тяло се премества в друго физическо тяло. Условията и по-нататъшните подробности за това се обясняват по различен начин от различните школи.
Съществуват обяснения – като например в някои течения на будизма или на обикновения езотеризъм – според които душата, съблякла човешкото си тяло, може да се прероди отново само в човешко тяло; така едва след няколко прераждания пътят към пълното пречистване е осигурен. Според други тълкувания – като животинските и тотемните култове, които вероятно са най-древните теории за потъването на душите – пътят на душата може да води от човешко тяло към други, по-низши форми на съществуване. Човешкото съществуване се разглежда на практика от всички духовни течения като привилегирована възможност, в която съзнанието на душата може да се прояви във висша степен и точно поради тази причина човекът е отговорен за своите действия. С други думи, системата на последствията от действията – законът на карма – предопределя как ще се промени тялото.
Според древноиндийската мъдрост душата не бива да се отъждествява само със света на чувствата или със светската личност, а е духовна, трансцендентална искрица енергия, чиято природа е съществуването, съзнанието и щастието. Субект на тези качества е индивидуалната душа, за която изключително прецизният санскритски език използва няколко термина. Терминът брахман идва от корена √бри, което означава „расте, извира, тече, прелива”. Брахман може да обозначава Световната Душа, от която произлиза всичко, но може да означава и индивидуалната душа, която е вечно свързана със своя източник, Световната Душа, както искрата е свързана с огъня. Думата брахман, като жизненост, съществуване, виталност, се отнася до първата характеристика на душата – съществуването.
Терминът атман насочва към същността на дадено нещо, така че в метафизичен контекст обозначава първостепенното, същественото в противовес на второстепенното. По отношение на човешкия феномен това е неизменната духовна същина в противовес на преходното тяло. Субстанцията е нещо, за което могат да се твърдят много неща, но самата субстанция не може да твърди нищо. Следователно атман е най-съкровената същност на човека – самият той, носителят на съзнанието.
И накрая терминът джива означава „живо същество” и се отнася до практическата виталност, до живата същност, за разлика от мъртвата, неорганична материя. Това жизнено (брахман), съзнателно (атман) живо същество (джива) е вечната същина, която след въплъщението си в тяло притежава дадения организъм и която, напускайки тялото, приема друга физическа форма.