– Колко смислен може да бъде животът? – замислено лице зад натрапливия въпрос.

– Колкото съдържание му придаваш. Недей просто да се носиш по течението, а напредвай!

– Какво имаш предвид?

– Мисля, че тук, на Земята, ние живеем два вида живот. Един човек фатално се носи по течението на живота си, съдбата го отнася, не му се случва нищо друго освен стереотипните ситуации. Съдбата му не е възможност, а орисия. Той не осъзнава живота си, а да влияе на съдбините си, е напълно неспособен. А на друг – нека го наречем устремèния – животът му е различен, за него дори ежедневните събития преливат от някакъв вид пълнота и дори да живее съвсем незначителен живот, в него проблясва най-голямото чудо. Това е истинският човешки живот, другият е просто живот на комар.

– Що за идея, живот на комар…? И има ли разлика между живота на живинките? Дали ще е живот на комар, или на друго животно… нима някой е по-скъп от друг?

– Всеки живот е свещен, всеки заслужава да бъде уважаван. Но според мястото си. Уважаваш и змията, обаче отдалече – не я топлиш в прегръдките си. Ти самият чувстваш, че има разлика между живота на лъва и живота на комара… от определена гледна точка има.

– А имат ли животните съдба?

– Според мен имат. Виж, едно е разглезен домашен любимец, а друго – изпъдено куче. Разбира се, понякога и животът на човека е кучешки…

– Хм, бих могъл да разказвам за това. Но да се върнем на темата, човекът докога живее живот на комар?

– Докато не сме готови, няма да ни приемат от другата страна. Докато не си изстрадал това, което имаш да изтеглиш тук; докато не си научил това, което само тук, в този живот, можеш да преживееш – няма измъкване.

– А тези, които се измъкват, те всичките готови ли са? Всеки ли си е научил вече урока?

– Вярвам в божествената предопределеност, че вниманието Му е с нас. Тоест възможно е да има безброй животи, които не изискват специално внимание, които протичат без личната намеса на Провидението, без някакви особени събития – това е вид живот на комар. Можем да ги наречем напразни. Но онези, които са много лоши или много добри, те си извоюват лична грижа.

– Лична грижа ли?

– Вярвам, че отвъд привидното има една невидима реалност, която е по-важна от видимата. Тези две реалности вървят успоредно; обикновено ние дори не забелязваме по-истинската, толкова сме увлечени по видимата илюзия. Но понякога нещо все пак проблясва, пълнотата се проявява много категорично. Може би това би могло да бъде цел на живота – да разпознаваме тази подредба все по-често, да се приближаваме все повече до Божията воля.

– Човек усеща ли я? Тя изглежда толкова далечна…

– Разбира се, че я усещаш: когато протестираш твърде много срещу съдбата си или пък когато си много благодарен, това е среща с твоето провидение. Пропадаш в дълбокото само докато стигнеш дъното, но за висините няма предел.

– И ако трябва да обобщим, какъв следва да е смисълът на живота ни, или, както ти каза, какво съдържание да му придадем…?

– Доволен ли ще си, ако кажа свободата? Да си свободен като вятъра… Има такива, които са външно свободни като птиците, неограничавани от пречки и дреболии. Други пък са свободни вътрешно. Отвън животът на такъв човек изглежда пълен с обвързаности, ала отвътре е волна птица… Намери своята лична свобода. Свободата на мисълта е много важна.