Науката си играе с идеята кой е най-големият обект във Вселената: някоя грамадна планета, планетарна система или галактика? Гигантска черна дупка или галактическо струпване? Отговорът е лесен: във Вселената най-голяма е самата Вселена…

Разбира се, една огромна система може да има милион региони, детайли и елементи, но от духовна гледна точка разграничаваме само три региона, три свята. И нека не си представяме разделението на подземен, земен и небесен свят, което органически е проникнало начина на мислене на земния човек. Човешкият манталитет намира съответстващите му сфери и светове, тоест средата се разгръща спрямо мисълта.

Първият свят е материалният, светът на експлоатацията. Тук преобладава карма – вземане-даването. Всяко действие си има предистория и последствия; иска или не, човек е принуден да живее отговорен начин на живот, защото рано или късно животът ще му представи сметката за всичко. Тук всичко е амбивалентно – експлоатираният днес утре ще бъде експлоататор; просякът може да стане принц – и обратното.

Вторият свят е състоянието на нирвана – светът на неутралността, където царуват безразличието, отричането от света и негативното безсмъртие. Казват, че знанието е сила; но който знае твърде много, той и мрази твърде много…

И накрая, третият свят е божественото царство – светът на предаността, където властват благоговението, хармонията и божествената любов. Тук влиза в сила емоционалният подход към Абсолютната истина, това е сферата на позитивното и прогресивно безсмъртие.

Ако приемем, че Вселената е един голям човек, а човекът е една малка вселена, тоест ако открием паралела между макрокосмоса и микрокосмоса, тогава трябва да изследваме и структурата на сферите в човешкото съществуване. И точно както посочихме трите сфери на Вселената, да анализираме и трите слоя на микрокосмоса.

Човекът най-напред съществува на физическо ниво. Тялото му е обвързано от гравитацията – тя е факторът, който е най-тясно свързан с масата. Положителната страна е, че дори и гравитационното взаимодействие в крайна сметка има божествен произход. Щом то поддържа планетите в орбитите им, тогава не е проблем, че държи и хората със своята обвързваща сила. В духовен смисъл благодарение на духовната гравитация заблудените малки планети или метеорити, тоест душите, преминавайки покрай дадена звезда, могат да попаднат в нейната сфера на привличане и тогава, отклонили се от пътя, идващ от безкрайната тъмнина и водещ към безкрайната тъмнина, могат да влязат в нейната слънчева система. В същото време е много трудно, но не и невъзможно да се освободим от гравитационния затвор на тялото и от неговите окови. Левитацията е една мистична способност, която може да победи гравитацията.

Умственото битие на човека е ограничено от основните качества на материалната природа: маса, енергия и светлина. Те са в непрестанна динамична борба помежду си и ту едно, ту друго властва над съзнанието на човека, стимулира желанията му и го тласка напред. Тези качества влияят върху мотивацията му, въпреки че човек основно е емоционално, чувствително същество. Да се освободим от умствените ограничения на тези качества, е дори по-трудно, отколкото от гравитацията, тъй като тя оковава тялото, а те – мисълта. Срещу гравитацията все пак противодействат мистичните способности, но единствено духовната практика може да помогне срещу качествата на природата; нужно е пречистване, а това е много по-трудно.

И накрая, духовността на човека се ограничава от илюзията, от която е почти невъзможно да се избави. За освобождаването на човешката душа най-подходящият инструмент е вярата в постигането на състоянието на съвършенство, което се предопределя от божествения досег. Отдаването на божествената воля е най-ефективното средство за извисяване на съзнанието; то води към духовната равнина. Няма съмнение, че най-трудно е да се освободим от влиянието на илюзията; за тази цел е нужна духовна втора космическа скорост, която се осигурява от вярата и благословията. Дори всичко друго да е изгубено, вярата остава – тя е езикът на сърцето и душата. Вярата е доверие и убеденост в подредбата, съществуваща в творението.