Думата „вдъхновение” се използва в няколко смисъла. Буквалното ѝ значение е „вдишване”; естетично-мистичното ѝ значение е „внушение, ентусиазъм”; в теологичен смисъл това е въздействието на божествената сила върху човешката душа; а в метафизичен смисъл е последният етап от духовното развитие, резултатът от просветлението.

От тези значения излиза, че вдъхновението придружава човека от първите му стъпки в живота до последните – от първия му дъх до окончателното осъществяване. В миналото „дъх” се е изписвал и като „дух”, което повече напомня за ентусиазма и за божествения досег в жизнените функции на тялото. Този божествен досег се подчертава и във философията на Упанишадите, когато те свързват диханието на Бога, божествеността на ветровете, движещия се из въздуха лъх и човешкото дишане, прана – каква макро- и микрокосмическа тъкан! Казват, че човек и Бог живеят в една и съща атмосфера и което Бог издишва, човекът вдишва. Ако броим по петнадесет вдишвания на минута, това прави 900 на час, 21 600 на денонощие, а в дванадесетте часа на деня – 10 800. И въпреки че човек трябва да прославя Господа на съществата с всеки свой дъх, дори това да не се случва, нека той поне служи на целостта на всемира най-малко с една стотна част, тоест със 108 от своите 10 800 вдишвания; нека произнася поне по 108 молитви. Това също изисква мотивация, но в правилно практикувания духовен процес началните стъпки и крайната цел се доближават и сливат едно с друго.

Говорейки за вдъхновение, всеки се сеща за един израз: божествено вдъхновение… Колко е хубаво да черпим мотивация и ентусиазъм от такова вдъхновение! Обаче източникът и качеството на вдъхновението се променят с възрастта, например за малкото дете е количка, за възрастния – кола.

Този технически интерес на момчетата и мъжете олицетворява неприкритата нужда от смяна на местоположението. А нуждата от движение е един вид себеутвърждаване – жив съм! – тъй като това е част от феномена на живота; от друга страна, е израз на надеждата, че нещо ще се подобри от самата смяна на мястото. Ала всъщност смяната на мястото става между две дървени приспособления – едното е люлката, а другото ковчегът. Закъде сме се забързали толкова?

Божествената сила ни насочва по пътя ни и ни зове обратно, независимо дали го съзнаваме, или не. Само че докато покорният човек е воден и напътстван от съдбата си, тя помита съпротивляващия се. Ето защо трябва да стигнем до четвъртото тълкуване на вдъхновението – до боговдъхновения живот, дарен от просветлението, който е също толкова субективен и произхождащ от съкровените дълбини на човека, колкото и първото значение, дишането, въпреки че видяхме и предполагаме, че и двете са под божествено влияние.

Обаче без издишване няма вдишване, без стремеж няма вдъхновение, само така дишането ще е цялостно. Стремеж означава да дишаш за нещо – когато с устрем, забързан, най-сетне достигаш целта, останал без дъх. Вдъхновението трябва да бъде предшествано от стремеж, както вдишването се предшества от издишване. Защото душата е вдъхновена.

Вглеждайки се в последните хиляда години на човечеството, една от основните вдъхновяващи сили бе надеждата. Надежда в просветлението, надежда в науката, в побеждаването на врагове и болести, надежда в забогатяването и в кой знае още какво. Достигащите небето готически кули и надхвърлящите естественото форми на скулптурите все още насочваха вниманието на хората към небето, но от Ренесанса насам влагаме надеждите си все повече и повече в нашите земни цели. Въпреки че сме постигнали безспорни успехи в областта на науката, технологиите и удобствата, междувременно човекът е станал катастрофално уязвим. Ето защо можем да кажем, че разширяването на материалната перспектива стесни извънмерно духовния хоризонт на човешкото мислене.

Какво да правим тогава? Поеми си дълбоко дъх и потърси божественото вдъхновение. Чонтвари, който смятал себе си за художник по пътя на Слънцето, е заявил: „Вдъхновението и волята са моите крила…”, тоест, вдъхновение и стремеж. Повечето хора са водени от своите цели, но без Бог животът няма истински смисъл. Ако вече имаш свещения и божествен досег, единственото, което остава, е да мобилизираш силата на волята си.