Колкото хора, толкова и категории. Хората могат да бъдат класифицирани по хиляди начини, но нека сега изберем за стандарт степента на вяра. Вярата поначало е много чувствителна тема; обществото разбира под вяра най-различни неща – от сляп фанатизъм до просветление. Фундаментализмът не е равнозначен на разпознаване на фундаменталните закони.

Някои определят вярата като надежда в нещо неизвестно. Други я схващат като подчинение на божествените закони. Когато я разбираме като една от най-силните страни на човека, вече сме по-близо до истината; но нека се съгласим, че вярата е увереност, придобита чрез любов, или все по-нарастващо духовно щастие, произтичащо от срещата на божествената Красота и Любов. Въз основа на тези степени на вярата вярващите могат да бъдат класифицирани в три основни групи: начинаещи, напреднали и зрели.

В каквото и да е начинаещ човек, той се показва едновременно слаб и силен. Първото е официално одобреното поведение, тъй като от всички неофити се очаква смирение. Ала зад демонстрираната слабост не стои осъзнатост и истинско смирение, тя по-скоро служи за прикриване на духовна надменност. Съзнанието, че си сред избраните, е дебнещ противник, който дълго те преследва. Силният се осмелява да покаже слабостта си, начинаещият предпочита да показва силата си. Тази сила идва, от една страна, от ентусиазма, и това е автентичната ѝ част; от друга страна – от страховете и несигурността, което е фалшивата ѝ част. Начинаещият се опитва да се оттегли от всичко, така се чувства в безопасност; обаче тази сила всъщност е слабост. Вярата му е нестабилна, той лесно може да отпадне. Измерва всичко спрямо елементарните си познания и поради малкия опит поведението му често е неуважително.

Веднъж някой подарил на стария апостол Йоан яребица, а той я галел с любов и ѝ говорел гальовно. Един от учениците му видял това, присмял му се и се обърнал към другаря си: „Виж, старецът си играе с тази птица като дете!”. Тогава Йоан се обърнал към него: „Какво носиш в ръцете си, сине?”. „Лък.” „И какво правиш с него?” – бил следващият въпрос. „С него ловя птици и дивеч!” – отвърнал ученикът. „Как го правиш?” – попитал Йоан. Тогава ученикът опънал лъка, задържал го така известно време и сетне го отпуснал. Йоан го попитал защо не го държи опънат през цялото време. Той отговорил, че би се изморил и когато би трябвало да стреля, не би имал сила в ръката си. Тогава апостолът го поучил така: „Виждаш ли, същото е и с човека. Не може да се взира винаги в Бог, понякога трябва и да си почива. Орелът, макар да лети по-високо от всички птици, и той трябва да кацне на земята. Ако човешката душа си отдъхне, тя може да се издигне към небето с нов плам”.

Напредналият в духа е опитен практикуващ, добре запознат с ученията, твърд в убежденията си, разпознава разликата в компетентността и с радост се учи от онези, които са по-напреднали от него. Сърдечен човек е, открит приятел на равните нему, помага на нуждаещите се, но избягва тези, които се държат враждебно. Вижда разликата между правилно и погрешно, предано състрадателен е и милостив. Поради междинното си положение той се радва на вниманието на наставниците си и на доверието на тези, които идват след него; учи се и служи.

Човекът, узрял в своята вяра, е непоклатим. Разбирането му е проникновено, убежденията му са дълбоки, а осъзнаванията му помагат и на другите. Неговата вяра не чака доказателства, по-скоро е доказателство за останалите. Вече не се представя за силен и смирен, просто е силен и смирен. Тъй като напълно е осъзнал своята духовна природа, способен е да я вижда и у другите. Нещо повече, на най-високото ниво той вече не съзира недостатъци в своите събратя, а цени всеки като духовно същество. И все пак великите души се връщат да помагат и да служат на своите ближни. Човечно, толкова човечно.